На 13 август 1899 г. в лондонския квартал Лейтънстоун се ражда Алфред Хичкок – човекът, който ще промени киното. Започва като рисувач на междинни надписи в студиото на Famous Players–Lasky, след което бързо преминава към режисура. Още с филма „The Lodger“ (1927) оформя характерния си стил, а с „Blackmail“ (1929) създава първия британски пълнометражен филм с говор. През 1939 г. заминава за Холивуд, където дебютира с „Ребека“ (1940) – филм, спечелил „Оскар“ за най-добър филм, но не и за режисьор. Въпреки пет номинации за режисура, Хичкок печели почетната награда „Ирвинг Г. Талбърг“, BAFTA Fellowship, наградата на AFI за цялостно творчество и кралска титла. Той става известен с теорията си за разликата между изненада и напрежение: когато зрителят знае, че под масата има бомба, дори баналният диалог става изпълнен с напрежение. Във „Вертиго“ (1958) Хичкок популяризира т. нар. dolly zoom – ефектното изкривяване на пространството, а във „Въжето“ (1948) експериментира с дълги последователни кадри, скрити зад прецизни срезове. Телевизионната антология „Alfred Hitchcock Presents“ превръща неговия силует и саркастичен глас в световен бранд. През 1960 г. „Психо“ променя правилата: Хичкок настоява зрителите да не влизат в салона след началото, за да не развалят изненадата. Сцената под душа е заснета изключително прецизно, а музиката на Бърнард Херман добавя ритъм и ужас. В живота му ключова роля играе съпругата и сътрудничка Алма Ревил – монтажистка и сценаристка, която остава в сянка, но режисьорът публично я посочва като свой важен партньор. Наследството му обаче е белязано и от обвинения в насилие от страна на Типи Хедрън по време на снимките на „Птиците“ и „Марни“ – факти, които днес се обсъждат в контекста на етиката на създаването на изкуство. През 2012 г. „Вертиго“ оглавява класацията на Sight & Sound, сваляйки „Гражданинът Кейн“ от трона, а през 2022 г. остава на второ място – категорично доказателство за устойчивото му влияние. Ранната му творба „The Mountain Eagle“ (1926) се смята за изгубена и продължава да бъде цел на архивистите. Хичкок умира през 1980 г., но филмите му продължават да живеят.