На 30 януари 1945 г. в 22:00 ч. Адолф Хитлер произнася последната си официална реч по държавното радио. Поводът е 12-ата годишнина от идването на нацистите на власт. От Фюрербункера под разрушения Берлин фюрерът се обръща към народа не с военен анализ, а с краен радикализъм и призив за саможертва до пълно унищожение в името на Третия райх.

Призив за жертва без граници

Хитлер говори с уморен, но агресивен тон. Той иска сляпо подчинение: „Очаквам от всеки германец да изпълни своя дълг докрай и да поеме всяка жертва, която се изисква от него“. Иска здравите да заложат живота и тялото си в битка, а болните, слабите и останалите извън фронта – да работят до последната си сила. Така фактически легитимира изпращането на деца и възрастни от Фолксщурм срещу съветските танкове.

Страх и пророчество за Европа

Голяма част от речта е посветена на страха от настъпващите сили. Хитлер прехвърля вината за войната върху външни фактори и предрича геополитическа катастрофа: „В тази борба за оцеляване няма да има капитулация. Колкото и тежка да е кризата, тя ще бъде преодоляна от нашата непоколебима воля“. Той твърди още: „Ако Германия загуби, европейските нации няма да устоят на азиатския болшевизъм и западната култура ще бъде заличена“.

Пропаганда срещу фронта

Докато по радиото обещава „сигурна крайна победа благодарение на непоколебимия дух“, реалността е друга. Червената армия вече е преминала Одер и е на по-малко от 70 км от Берлин, а съюзниците напредват от запад. Народът е приканен да вярва в чудодейни оръжия, които така и не променят хода на войната. В същото време голяма част от германците изпитват не фанатизъм, а апатия, умора и желание бомбардировките да спрат.

Фюрербункерът

Записът е организиран от Фюрербункера – бетонен комплекс на около 8 метра под градината на старата Райхсканцелария, с таван до 4 метра, собствена вентилация и водоснабдяване. Там нацисткият елит се крие в последните месеци, а Хитлер живее в пълна физическа и психическа изолация от страдащия над него град.

Последно политическо завещание

В ранните часове на 29 април 1945 г. – около 04:00 ч. – в подземния бункер Хитлер диктува последното си политическо завещание на секретарката Траудъл Юнге. Документът е подписан в присъствието на Йозеф Гьобелс, Мартин Борман и генералите Бургдорф и Кребс. В него няма разкаяние, а прехвърляне на вината за разрухата върху целия свят.

„Аз не исках войната“

В първата част Хитлер се опитва да пренапише историята. Твърди, че нито той, нито Германия са искали войната през 1939 г., а конфликтът е провокиран от международни държавници, които според него са били от еврейски произход или са работили за еврейски интереси. Решението си за самоубийство обяснява с отказа да попадне в ръцете на съветската армия. Избира смъртта пред „срамната капитулация“ и нарежда трупът му да бъде изгорен веднага.

Разчистване на сметки

Втората част е административна, но драматична. Хитлер изключва от партията и лишава от всички постове Херман Гьоринг и Хайнрих Химлер заради тайни опити да преговарят за капитулация със Западните съюзници. За нов президент на Райха и върховен главнокомандващ назначава гросадмирал Карл Дьониц, а за райхсканцлер – Йозеф Гьобелс. Мартин Борман става партиен министър. Гьобелс се самоубива ден по-късно.

Финалът

Документът завършва с яростно напомняне: „Преди всичко, аз задължавам лидерите на нацията и техните подчинени стриктно да спазват расовите закони и да се противопоставят безмилостно на вечния отровител на всички народи – международното еврейство.“ Траудъл Юнге по-късно разказва, че е очаквала признание за провала или съжаление за милионите жертви, но е чула същата празна пропаганда и омраза, които Хитлер е повтарял в продължение на 20 години.

На 30 април 1945 г. около 15:30 ч. Хитлер излиза за последен път в коридора, ръкува се с персонала и казва: „Свърши се. Сбогом.“ След това се затваря с Ева Браун и прозвучава фаталният изстрел.