На 1 септември 1939 г. Адолф Хитлер напада Полша, но истинското начало е ден по-рано. Вечерта на 31 август есесовци, преоблечени в полски униформи, нахлуват в радиостанцията в Глайвиц и излъчват призив за война на полски език. За да заблуди обществеността, Хитлер инсценира и други „нападения“ по границата, а като „доказателства“ са показани трупове на затворници от концентрационните лагери, облечени в полски дрехи. Тази провокация дава повод за германското нахлуване. Полската армия, неподготвена и без модерно въоръжение, бързо е разгромена. Англия и Франция обявяват война на Германия на 3 септември, последвани от техни колонии. До началото на октомври Полша капитулира. Западните ѝ области са анексирани от Райха, а остатъкът става „генералгубернаторство“. Във военно отношение обаче на Западния фронт настъпва затишие – така наречената „Странна война“, продължила до април 1940 г., когато Германия напада Дания и Норвегия. Междувременно СССР, изпълнявайки тайните протоколи на Пакта Молотов–Рибентроп, навлиза в Източна Полша на 17 септември. На 28 септември е подписан Договорът за дружба и граници, с който двете тоталитарни държави си поделят Полша и установяват окончателна граница. СССР анексира Западна Украйна и Западна Белорусия, а по-късно и Прибалтика, Бесарабия и Северна Буковина. Така към Съветския съюз са присъединени територии с население от 14 милиона души, а границата се мести на запад с 300–600 км. Тези събития поставят началото на Втората световна война и проправят пътя към нацисткия план „Барбароса“ – нападението срещу СССР.