На 24 септември 622 г. пророкът Мохамед завършва хиджрата – преселването си от Мека в Медина. Това събитие по-късно става начало на мюсюлманското летоброене и се приема за отправна точка на ислямската история. От него произлиза и поговорката, че никой не е пророк в родината си.

По това време Мека е оживен търговски и културен център, където се срещат различни религии и култури. Сред проповедниците, говорещи за обединение на арабските племена, е и Мохамед – наследник на стар, но обеднял род. Между 610 и 622 г. той проповядва в града, че Аллах е всемогъщ, дал е на всеки народ писание и пророк, а за арабите пророк е самият той.

Дълго време Мека приема равнодушно новото учение. Но когато Мохамед остро критикува жителите на търговския град и ги нарича нечестивци, заплашени от Преизподнята, търпението им се изчерпва. Пророкът печели последователи и става опасен за местните власти. Затова е принуден да напусне Мека.

За да се спаси от преследване, Мохамед се преселва в Медина – тогава Ятриб или Ясриб – голям земеделски оазис в Арабия. Той пристига там на 24 септември 622 г. с около стотина верни последователи, наречени мухаджири. Те му помагат да обедини разпръснатите арабски племена и да установи контрол над Медина. През следващите години мюсюлманите се увеличават бързо, а Мека става обект на постоянни атаки. През 630 г. Мохамед се завръща триумфално в града, който по-рано е бил принуден да напусне.