Бившият заместник-министър на отбраната и основател на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов предупреди, че Европа не е готова да противодейства на хибридни дейности. Според него в Европейския съюз и НАТО вече се обсъждат мерки за укрепване на устойчивостта на държавите, но изграждането на ефективна защита остава предстояща задача.

Божилов обясни, че хибридните действия могат да бъдат разглеждани и в контекста на член 5 от Северноатлантическия договор, когато има атака срещу територията на държава членка. НАТО разполага с планове за действия по целия източен фланг, включително България, но остава въпросът как европейските държави ще компенсират евентуални липси, ако САЩ ограничат политическия и военния си ангажимент към европейската отбрана.

По думите му държавите от северния фланг на НАТО развиват по-интензивно регионално сътрудничество, докато в региона на България координацията между съседните държави остава слабо развита. Той постави въпроса каква е ролята на европейските страни като стълб в НАТО и посочи, че именно там ще се търси попълване на липсите след американското преосмисляне на участието в европейската отбрана.

За България Божилов определи рамковото споразумение с Украйна като предпоставка, но настоя за конкретни проекти и активни разговори. Като пример той даде планираното придобиване на пет системи за заглушаване и пет системи за противоракетна и противовъздушна отбрана. Според него е необходима цялостна обща система, която да включва както техническата, така и организационната част, каквато липсва и трябва концептуално да бъде преосмислена.

В по-ранно интервю Божилов определи като хибридни заплахи не само дроновете, но и дезинформацията, кибератаките и изкривяването на GPS сигнала. Той предупреди, че при сериозна атака с евтини и масово използвани дронове Европа може да се окаже неспособна да реагира адекватно. Защитата срещу подобни действия изисква едновременно технически средства, ясна отговорност между институциите и механизъм за бързо вземане на решения. Без такава система реакцията остава разделена между отделни структури, вместо да бъде част от обща политика за сигурност.