Как се стигна дотук

Русия от години използва хибридни тактики срещу Европа, но след нахлуването в Украйна през 2022 г. кампанията става по-мащабна, по-честа и по-нагла. Първоначално атаките остават под прага, който би предизвикал колективен отговор на НАТО: прекъснати подводни кабели, запалителни устройства в товарни пратки, палежи на оръжейни заводи и складове. Алиансът укрепва критичната инфраструктура, увеличава патрулите в Балтийско море и разширява обмена на разузнавателна информация, но реакцията остава отбранителна и разпокъсана. Москва разчита на правдоподобно отричане и затова повечето атаки не водят до общ отговор.

През лятото и есента на 2025 г. Русия прекрачва нови линии. Руска крилата ракета пада на полска територия. Три дрона с експлозиви са открити на и около летище в Лайпциг. Румънски F-16 прехващат руски дронове, а испански изтребител сваля дрон близо до молдовската граница. По-късно около 20 руски дрона навлизат във въздушното пространство на Полша, а три руски изтребителя нарушават естонското. НАТО свиква консултации по член 4 и стартира инициативата Eastern Sentry, но без краен срок и без ясна цена за Москва. През декември подкрепяни от Русия хакери използват wiper софтуер срещу 30 енергийни обекта в Полша. Руски подводници са засечени край Шпицберген да изпробват оръжие за прекъсване на подводни кабели. Руски дрон улучва жилищна сграда в Румъния, първият подобен случай с ранени цивилни. През лятото на 2025 г. има палежи в България, Естония, Италия и Полша, вероятно насочени към забавяне на помощта за Украйна. Руска фрегата край Дания изстрелва сигнални ракети по датски военен хеликоптер.

Маските падат

Целта на Путин е да разцепи единството на Алианса, да изпита член 5 и да повиши цената на подкрепата за Украйна. Хибридните тактики не са нови — те наследяват съветските активни мероприятия. След 2022 г. Русия увеличава честотата на атаките и разнообразява методите: дезинформация, нарушения на въздушното пространство, кибератаки, саботажи на железопътни линии, запалителни устройства в товарни самолети, плащане на престъпни мрежи. През 2023 г. НАТО призна, че Русия е засилила атаките, и създаде нови инициативи за защита на критичната инфраструктура и киберсигурността, но не предприе мерки за налагане на цена. Проблемът е структурен: НАТО е създаден за колективна отбрана срещу установими въоръжени нападения, а не за ответни мерки срещу трудно доказуеми действия. Алиансът няма правомощия да налага санкции или да експулсира руски оперативни служители; това е в ръцете на отделните държави и ЕС. Прагът за член 5 при хибридна атака остава неопределен и изисква консенсус между 32 държави.

Жабата в тенджерата

През 2025 г. завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом променя фокуса на НАТО. Администрацията настоява съюзниците да харчат повече за отбрана и на срещата в Хага всички се ангажират с 5% от БВП до 2035 г. Но темата за руската хибридна война избледнява. Очакваната стратегия спрямо Русия не се появява, а декларацията от Хага дори не споменава руската хибридна война. Инерцията на Алианса почти спира. Тръмп изпраща противоречиви сигнали: след дроновете в Полша казва, че може да е било грешка; после твърди, че съюзниците трябва да свалят руските апарати; за Лайпциг казва, че Путин не възнамерява да атакува НАТО. Това подкопава възпирането.

Обединяване на съюзниците

Според анализа, САЩ трябва да третират руската хибридна война като сериозна заплаха, подобно на реакцията срещу заплахата от тактически ядрени оръжия през 2022 г. Нужен е недвусмислен сигнал от най-силния член на НАТО, че бъдещите атаки ще имат цена. Съюзниците трябва да направят цената осезаема: например залавяне на руски кораби, проверки на танкери от сенчестия флот, обща база данни за плавателни съдове, санкции. САЩ могат да възобновят планирането на настъпателни кибер- и информационни операции срещу Русия. НАТО трябва да идентифицира модели на руска агресия, а не да разглежда всяка атака изолирано, и да разшири предварително определените правомощия на върховния съюзен командващ за Европа и в морското пространство. Накрая, всяка руска хибридна атака трябва да води до увеличаване на подкрепата за Украйна, за да покаже на Путин, че саботажите няма да сломят решимостта на Алианса. Досега НАТО има късмет, че нито една атака не е довела до катастрофални жертви, но с нарастващия апетит за риск на Путин този късмет може да свърши.