На 18 септември 2026 г. в германския Висбаден арменският премиер Никол Пашинян получи Хесенската награда за мир. Отличието беше мотивирано с усилията му за мирно уреждане на конфликта в Южен Кавказ, но по същество постави въпроса защо двустранното помирение между Армения и Азербайджан беше представено като лична заслуга.

Конфликтът около Карабах продължи близо 30 години. През 2020 г., след Втората карабахска война, Баку си върна контрола върху значителна част от международно признатите азербайджански територии, а през 2023 г. — и върху целия Карабах. През лятото на 2025 г. президентът на Азербайджан Илхам Алиев и Никол Пашинян подписаха съвместна декларация с посредничеството на президента на САЩ Доналд Тръмп, с което поставиха основите за окончателно приключване на конфронтацията.

Въпреки че мирът беше резултат от политическа воля и компромиси и от двете страни, Хесенската награда беше връчена само на Пашинян. Арменският премиер пътува специално до Германия и прие отличието, без да оспори едностранния подход на журито. В речта си той все пак изрази признателност към Илхам Алиев и заяви, че азербайджанският президент заслужава наградата в същата степен.

Решението контрастира с други международни отличия, при които арменско-азербайджанското помирение беше оценено като съвместно постижение. През февруари 2026 г. Алиев и Пашинян заедно получиха наградата Зайд за човешко братство, с международно жури и паричен фонд от 1 млн. долара. През април 2026 г. двамата бяха отличени и с наградата Герника за мир и помирение. Организаторите в Хесен обаче игнорираха този контекст и извадиха Азербайджан от формулата на мира, превръщайки двустранното политическо постижение в лична заслуга на Пашинян.

Те посочиха и демократичните преобразования в Армения, като заявиха, че премиерът непрекъснато води процеса на демократични реформи и полага неуморни усилия за създаването на демократични институции. Фактите обаче сочат обратното. Наказателното преследване на опозицията в Армения достигна връх, а на парламентарните избори на 7 юни 2026 г. европейските наблюдатели установиха редица съществени нарушения.

Според наблюдението на ОССЕ избирателната кампания е била изключително конфронтационна, съпътствана от разпалваща раздор реторика. Отчетени са обвинения в купуване на гласове и други нарушения на избирателното законодателство. Концентрацията на арести и наказателни преследвания срещу представители на опозицията е създала представа за избирателно правосъдие.

Статистиката на Генералната прокуратура на Армения показва мащаба на натиска: от 7 февруари до 7 юни 2026 г. са образувани 210 наказателни дела, свързани с изборите, а наказателно преследване е започнало срещу 349 души. Антикорупционният комитет е съобщил за 194 задържани в последните седмици на кампанията, 84 от които са в затвора или под домашен арест по обвинения в купуване на гласове, които опозицията отрича.

На 6 юни, ден преди изборите, властите образуваха наказателни дела срещу шестима кандидати от блока Силна Армения, основния съперник на управляващата партия. Най-малко четирима бяха арестувани. Въпреки това блокът зае второ място с 23% от гласовете и 29 места в парламента.

На 6 юли беше задържан още един опозиционен лидер — председателят на Процъфтяваща Армения и олигарх Гагик Царукян. На следващия ден съдът го остави под стража за два месеца по обвинения в измама в особено големи размери и пране на пари. На 25 август органите задържаха бившия президент Роберт Кочарян (1998–2008) и сина му Седрак. Срещу Кочарян бяха повдигнати обвинения в злоупотреба със служебно положение, получаване на подкупи в особено големи размери и пране на пари.

В началото на септември натискът достигна нов връх. На 1 септември 2026 г. тежко болният бивш министър на финансите Гагик Хачатрян беше изнесен от дома си на носилка и откаран при следователите, а след това и в съда. Според адвокатите му той страда от тежко заболяване на гръбначния стълб и е изпитвал силни болки при транспортирането. На 2 септември съдът остави 71-годишния бивш министър под арест за два месеца. На 8 септември започна делото срещу лидера на опозиционната партия Майка Армения Андраник Теванян и неговата съратничка Арегназ Манукян, като съдът продължи задържането им под стража.

Успоредно с това държавата води безпрецедентно наказателно дело срещу главата на Арменската апостолическа църква. То възникна на фона на откритата война на Пашинян с Католикоса Гарегин II, който беше сред най-последователните критици на премиера, искаше оставката му и обвиняваше правителството за загубата на войната в Карабах през 2020 г. На 14 февруари срещу Католикоса беше започнато наказателно преследване и му беше забранено да напуска страната.

В този контекст награждаването на Пашинян изглежда не като безпристрастна оценка на приноса към мира, а като политически жест на европейските елити към Армения заради геополитическия ѝ завой към Европейския съюз.