Преди 64 години, на 9 август 1962 г., в Монтаньола, Швейцария, умира Херман Хесе – един от най-влиятелните писатели на XX век и носител на Нобеловата награда за литература. Роден в Калв, Германия, той израства в религиозно семейство, а още млад се изправя срещу въпроси, които по-късно стават основа на творчеството му: личната свобода, бунтът срещу обществените норми и стремежът към себепознание. Първият му голям успех е романът „Петер Каменцинд“ от 1904 г., последван от знакови произведения като „Демиан“, „Сидхарта“, „Степният вълк“ и „Нарцис и Голдмунд“. Особено място заема „Сидхарта“, вдъхновена от източните философии, която проследява духовното пътуване на човек, търсещ истината чрез личен опит – книга, превърнала се в култова за поколения. „Степният вълк“ от 1927 г. разглежда вътрешния конфликт между духа и инстинктите, утвърждавайки се като емблема на модерната европейска литература. През 1946 г. писателят получава Нобеловата награда, а късният му шедьовър „Игра на стъклени перли“ излиза през 1943 г. През по-голямата част от живота си Хесе живее в Швейцария, където освен литература се посвещава и на рисуване, създавайки стотици акварели. Умира след мозъчен кръвоизлив, но и днес книгите му продължават да се преиздават, а темите му за самотата, свободата и духовното израстване остават изключително актуални. Хесе не е просто разказвач – той поставя вечния въпрос за намирането на собственото място и истина в света.