Херман Гьоринг е най-високопоставеният оцелял ръководител на нацистка Германия, осъден на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг. В нощта на 15 октомври 1946 г., часове преди насроченото обесване, той поглъща капсула с цианид и умира в килията си. Роден на 12 януари 1893 г. в Розенхайм, Бавария, Гьоринг се утвърждава като боен пилот през Първата световна война и получава ордена „Пур ле Мерит“. След войната влиза в политиката, а през 1922 г. се присъединява към партията на Адолф Хитлер. Ранен е при Бирения пуч в Мюнхен през 1923 г., напуска Германия, връща се след амнистия и през 1928 г. е избран за депутат в Райхстага. През 1932 г. става негов председател. След идването на Хитлер на власт през 1933 г. Гьоринг влиза в правителството и като министър на вътрешните работи на Прусия участва в изграждането на репресивния апарат на режима. Той ръководи Луфтвафе от 1935 г., поема Четиригодишния план през 1936 г., а през 1939 г. Хитлер го посочва за свой наследник. През 1940 г. получава званието райхсмаршал. На 31 юли 1941 г. подписва заповед до Райнхард Хайдрих за подготовка на „окончателното решение на еврейския въпрос“. След разгрома на Германия се предава на американските сили на 7 май 1945 г. В Нюрнберг е водещият обвиняем, защитава режима и отхвърля отговорността си. На 1 октомври 1946 г. е признат за виновен по всички точки и осъден на смърт чрез обесване. Молбата му да бъде разстрелян е отхвърлена. В последната си нощ, малко преди 23 часа, пазач забелязва, че се задъхва; той е разбил капсула с калиев цианид. Лекар установява смъртта му. Произходът на отровата остава неясен. На следващата нощ десет други осъдени нацистки ръководители са обесени.