На 9 август 681 г. по време на шестнадесетото заседание на Шестия вселенски събор в Константинопол презвитер Константин от Апамея произнася думи, с които за първи път българската държава е спомената като такава. Съборът, известен още като Трети константинополски, заседава от 7 ноември 680 г. до 16 септември 681 г. Свикан е от император Константин IV Погонат. На него са взети 102 решения, като са осъдени патриарсите Сергий I, Пир и Кир, както и папа Хонорий I. В изказването си Константин отбелязва, че ако бил изслушан по-рано, "нямаше да претърпим това, което претърпяхме през годината, сиреч каквото претърпяхме във войната с България". Това се свързва с датирането на мирния договор между България и Византия, който представлява международно признание на Дунавска България. Затова началото на Дунавска България се брои от 681 г. Технически обаче това е признаване на част от по-рано признатата при Ираклий Кубратова Велика България.