Бюджетни мерки и данък върху свръхпечалбата

Според финансиста проф. Даниела Бобева предложенията на Министерството на финансите са опит да се засили приходната част на бюджета чрез нови източници. Тя смята, че мерките при приходите ще имат положителен ефект, но не толкова голям, колкото се очаква. Критиките на опозицията са насочени основно към разходната част - търсене на по-малко разходи.

За данъка върху свръхпечалбата Бобева е категорична, че идеята е тотално антипазарна и рискова за инвестициите и икономиката. Според нея няма нищо добро в тази мярка. Правителството се опитва втори път да добави към бюджета уж еднократни допълнителни приходи, но те вероятно няма да бъдат еднократни. Тя намира за странно, че засегнатите бизнес организации - банки, застрахователи и други - все още не са изложили аргументите си.

Банките и застрахователите са сред най-регулираните сектори и печалбите им са на светло, за разлика от други сектори. Бобева поставя въпроса дали банките печелят на гърба на потребителите. България е сред страните с най-ниски лихви по кредитите. Банките печелят заради големи инвестиции в дигитализация, а лихвите по депозитите са по-ниски, защото хората правят повече спестявания. Според нея не е обосновано защо точно банките и застрахователите трябва да плащат такъв данък и не вярва, че той ще напълни трайно бюджета. В мярката има популизъм, а е нужно нещо, което трайно да пълни бюджета.

Социални разходи и потребителски кредити

Финансистът отбелязва голям проблем със социалните разходи, финансирани от бюджета. Тяхната ефективност е много ниска. При въвеждане на промени трябва да има много стриктен контрол дали парите отиват точно там и за това, за което са отпуснати.

Тя вижда добри неща в Закона за потребителския кредит. Показали са се пробойни, но има и нови идеи. Законът въвежда по-стриктни изисквания, включително към фирмите за бързи кредити. Това се обвързва и с хазарта. Според Бобева с целия пакет от закони се нанася двоен удар по хазарта и масовото му разпространение.

Комисията за защита на потребителите ще бъде задължена да предоставя съвети на лица в затруднено финансово положение. Бобева се съмнява в капацитета на институцията за това. Според нея е необходим много стриктен контрол върху спазването на потребителското законодателство и в частност потребителския кредит.

Хазарт и компенсации

Бобева смята, че хазартът трябва да се забрани тотално. Той е възприел недопустими размери и е разбил семейства. Сега обаче не може да си позволим тотална забрана - трябва да става постепенно. В сектора работят 16 хиляди души, има голяма заетост и много пари.

Според нея са нужни много по-стриктни мерки от забраната на рекламата. Хората, които вече са зависими, няма да се откажат само защото рекламата е забранена. Забраната на рекламата влиза в детайли, които няма да имат реален ефект. Тя казва, че духът е изпуснат от бутилката и за да бъде върнат, е необходима цялостна реформа. Може да се започне с рекламата и изсветляването на доходите на фирмите, но постепенно трябва да се върви към тотално свиване на сектора, за да се предпазят семейства и животи.

Относно компенсациите за високи цени на горивата Бобева посочва, че те трудно се изчисляват и разработват, а ефектът им не е доказан. Има доста опит в компенсирането. Веднъж дадени, компенсациите трудно се отказват, колкото и да са недоволни получателите от размера им. Правителството трябва внимателно да обмисли действията си на фона на волатилните пазари на петрол. Не може всеки ден да се променят и измислят компенсации. Нужно е трайно решение, а не режим на компенсации.

Според нея промяната на цените не води до ответна реакция от потребителите да свият потреблението. Ако потребителите не наказват лошите търговци и производители, не може да има нормален пазар. Хората очакват някой друг да направи нещо, а не самите те. Това е народопсихология. Колкото повече компенсации има, толкова по-малко са правилните пазарни усещания и поведението се ориентира спрямо тях. Трябва да се поучим от кризите и да се държим отговорно към собствените си финанси.