Ранни години и начало на службата

Фьодор Ушаков умира на 14 октомври 1817 г. в имението си в Алексеевка. Погребан е в Санаксарския манастир. Датата е 2 октомври по юлианския календар. За годината на раждането има разминаване – 1744 или 1745 г. Официалните руски исторически и църковни източници посочват 1745 г., когато той е роден в село Бурнаково, Ярославска губерния.

През 1761 г. постъпва в Морския шляхетски кадетски корпус, завършва през 1766 г. и започва служба като мичман. Първоначално охранява руските морски пътища, но постепенно се насочва към Черно море.

Черноморски победи

Ушаков участва в изграждането и укрепването на руския Черноморски флот. В Руско-турската война от 1787–1791 г. командва авангард, а по-късно и целия флот. При Фидониси през 1788 г. руската ескадра нанася удар на османските сили. Следват победи при Керченския пролив и остров Тендра през 1790 г., а на 11 август 1791 г. – сражението край нос Калиакрия.

Калиакрия е на днешното българско Черноморие. В битката Ушаков атакува османската ескадра, използвайки близостта до брега и внезапното маневриране. Той въвежда нова тактика и побеждава флот, превъзхождащ руските сили по численост и въоръжение.

Средиземноморски поход и Корфу

След черноморските победи Ушаков ръководи руско-турска ескадра в Средиземно море. През 1798–1800 г. участва в действията срещу френските сили, които държат Йонийските острови. През 1799 г. руските моряци и съюзниците им превземат Корфу – крепост, смятана за една от най-силните в Европа.

Военният му стил се основава на маневрата, бързото съсредоточаване на силите и атаката срещу най-важната част от противниковия строй. Вместо да чака изхода на продължителна артилерийска размяна по паралелни линии, Ушаков търси мястото, на което един удар може да промени целия ход на сражението.

Последни години и памет

Ушаков получава звание адмирал през 1799 г. Няколко години по-късно се оттегля от активна служба. По време на нашествието на Наполеон през 1812 г. е избран за началник на Тамбовското опълчение, но поради влошено здраве не поема длъжността. Вместо това предоставя лични средства за формирането на полк и за военен госпитал.

Последните му години преминават в уединение и благотворителност. Тогавашният настоятел на Санаксарската обител йеромонах Натанаил го описва като съсед и известен благотворител на Санаксарската обител. След смъртта му ковчегът е пренесен до манастира, където е погребан редом до неговия роднина – монаха Феодор Санаксарски.

През 2001 г. Руската православна църква го канонизира като местночтим светец, а през 2004 г. го причислява към общоцърковните светци в лика на праведните воини. Името на адмирал Фьодор Ушаков остава свързано едновременно с историята на руския флот, с битката край Калиакрия и с образа на военачалник, който след края на службата си избира тих живот край манастир.