Световното първенство по футбол вече не е същото – магията на уникалните футболни философии изчезна. Проблемът не е в демографската промяна на националните отбори, както твърдят някои политици, а в пълната загуба на игрова идентичност. Бележити европейски отбори като Франция, Англия и Германия разчитат на играчи от различен етнически произход, но те са родени и израснали в тези държави – това е просто демографска реалност. Истинската криза е тактическа: бразилската „джинга“ – импровизираният уличен стил – е мъртва. Причината е ранният експорт на таланти в Европа, където младите футболисти биват формовани по европейски стандарти: строга дисциплина и бързо освобождаване от топката. Вместо сблъсък на цивилизации (като катеначо срещу тотален футбол), сега виждаме монотонен продукт – копие на Шампионската лига с различни флагове. Селекционерите, без време за творчество, прилагат уеднаквени системи 4-3-3 или 4-2-3-1, залагайки на преса и висок интензитет. Географската концентрация на футболната сила в Западна Европа завърши уеднаквяването: играчите от различни континенти тренират заедно в едни и същи клубове. Феновете остават с горчивия вкус, че гледат глобален продукт без душа, в който цветовете на флаговете са само козметика.