След началото на пълномащабната война в Украйна Кремъл затяга хватката си върху руското общество. Репресиите се разширяват, негативните публикации за войната и икономиката се заглушават, интернетът често прекъсва, а социалните мрежи са под нови драконовски ограничения. За руснаците това е рязък контраст със сравнително умерените свободи преди 2022 г. По-дълбоката промяна обаче е във вътрешната доктрина за сигурност: вместо борба с тероризма и екстремизма, водещ модел става преследването на шпиони.

ФСБ, наследникът на съветското КГБ, измества фокуса си от терористи към шпиони. Контраразузнавателният подход позволява на службите да проникват много по-дълбоко в обществото, частните компании и държавните институции. Но управлението чрез параноя има цена. Държавни институции и предприятия започват да укриват точни данни, да избягват решения и да преминават в режим на оцеляване. Сред гражданите и чиновниците се насажда недоверие и парализа. Всесилната държава за сигурност може в крайна сметка да подкопае способността на Кремъл да управлява.

Първоначално режимът използва контраразузнавателни инструменти, за да дисциплинира елита. Още преди 2022 г. има селективни репресии срещу губернатори, министри и високопоставени служители, но след инвазията те стават безпрецедентни. Арести са извършени в министерствата на цифровото развитие, отбраната, енергетиката, науката и образованието, промишлеността и търговията, вътрешните работи, транспорта, културата, извънредните ситуации, развитието на Далечния изток и Арктика, както и в московското градско управление. Преследват се и служители на Федералната служба за изпълнение на наказанията, Федералната служба за надзор в сферата на природните ресурси, Националната гвардия, Агенцията за гарантиране на влоговете и Митническата служба.

Показателен е случаят с Максим Паршин, заместник-министър на цифровите комуникации, който ръководеше програмата за заместване на вноса. През юли 2023 г. той беше арестуван, а през октомври 2025 г. осъден на девет години затвор по съмнителни обвинения в подкуп. Посланието към останалите служители е ясно: ФСБ няма да толерира нищо друго освен пълно подчинение.

Войната променя и третирането на политическите противници. Преди 2022 г. на опозиционерите обикновено се приписваха икономически нарушения, а не политически престъпления. След инвазията започват обвинения в държавна измяна. През април 2022 г. Комисията за защита на държавния суверенитет към Съвета на федерацията обявява планове за проверка на т.нар. несистемна опозиция, а сенатори, близки до Кремъл, говорят за държавна измяна. През октомври 2022 г. Владимир Кара-Мурза е обвинен в държавна измяна заради антивоенни изказвания в Лисабон и Вашингтон. По-късно той е освободен през август 2024 г. при размяна на затворници.

ФСБ започва и мащабна операция, при която служители се представят за украинци или за руснаци, воюващи на страната на Киев, подмамват млади руснаци да комуникират с тях и после ги обвиняват в помощ на врага. Броят на делата за държавна измяна и шпионаж експлодира. Преди нахлуването Русия регистрира средно по 10-15 дела за държавна измяна годишно. През 2023 г. има 167 осъдителни присъди, през 2024 г. — 361, а през първата половина на 2025 г. — 232. През първото тримесечие на 2026 г. са регистрирани 143 дела, свързани с държавната сигурност, срещу 125 за същия период на 2025 г. През март съдилищата произнасят рекордните 48 присъди. Средната присъда за държавна измяна е 15 години и пет месеца. Много от тези дела не биха били квалифицирани като държавна измяна според правната рамка отпреди войната.

Контрашпионажът не е нова стратегия. Руските служби възприемат този начин на мислене още по време на Руско-японската война през 1905 г., а по време на Първата световна война обвинения в шпионаж са отправяни към евреи, чуждестранни бизнесмени и дори към императрицата. След 1917 г. болшевиките запазват манията по шпионажа и развиват манталитет на обсадена крепост. Те създават концепцията за „контраразузнавателно покритие“: военни подразделения, държавни институции и ключови предприятия трябва да бъдат покрити от контраразузнавателни агенти. Тази стратегия набляга на наблюдението и превенцията, а не на разследването след нарушение. Тя оцелява след разпадането на Съветския съюз. Когато Путин става директор на ФСБ през 1998 г., той създава Управление за икономическа сигурност, оглавено от Николай Патрушев, с контраразузнавателни екипи за промишлеността, транспорта и финансите. До 2022 г. „контраразузнавателното покритие“ вече се използва като инструмент за социален контрол, а войната позволява на ФСБ да го приложи във всяка сфера.

Подходът създава парадокс. Същите практики, които затягат политическия контрол, подкопават управлението. Вместо правни норми държавата разчита на секретни оценки на ФСБ, които често стават основа за наказателни преследвания. Чиновници, елити, публични институции и частни организации прибягват до самоцензура и не публикуват информация за потенциално непопулярни факти. Промишлеността, свързана с армията, е особено уязвима: компаниите са принудени да участват във военни или двойни проекти, но договорите водят до контраразузнавателен надзор. Ако изостанат от графика или надхвърлят бюджета, ръководителите могат да бъдат обвинени в държавна измяна. На 30 юли отделът на ФСБ за контраразузнавателно наблюдение на индустрията арестува заместник-изпълнителния директор и двама висши ръководители на „Газпром Енергохолдинг“ — дъщерно дружество на „Газпром“ с 80 електроцентрали. Арестите, официално по обвинения в подкуп, са предупреждение към цялата нефтена и газова индустрия.

Научните институции също се отдръпват. Данни, които преди са изглеждали безобидни — резултати от изследвания, статистика, оценки, технически анализи — вече се смятат за риск за сигурността. Университети, аналитични центрове и изследователски институции ограничават контактите с чуждестранни партньори не само заради санкциите, но и заради страха от службите. През юни 2025 г. Путин подписва закон, който задължава руските организации с чуждестранно участие в научна, научно-техническа и технологична дейност да подават подробни отчети в база данни, управлявана от ФСБ. Участието в такива проекти зависи от одобрението на ФСБ.

Рязко се ограничава и публикуването на рутинна статистика. През 2025 г. Росстат спира да публикува демографските данни, а тази година — и данни за заплатите на държавните служители, учителите и лекарите, за разходите за жилища и комунални услуги, както и за доходите и разходите на домакинствата. Така Росстат последва поне 14 други държавни агенции. Главната прокуратура спира данните за престъпността, Министерството на финансите — подробната бюджетна информация, а централната банка ограничава данните за международните резерви. Забраната за публикуване на статистика за производството на нефт и газ е удължена, а банките и публично търгуваните компании могат да не разкриват финансова информация. Годишните декларации за доходите на държавните служители изчезват.

Липсата на данни понякога е очевидна дори в изявленията на Кремъл. В Крим това лято бензин има само в 1-2% от бензиностанциите, докато през юли Путин уверява жителите, че се изгражда „защитена система“ за постоянни доставки на гориво, до която на врага ще му бъде трудно да достигне. Няма доказателства за такава система и изглежда вероятно Путин да не е бил информиран за реалната ситуация.

В избора между по-голям контрол и по-ефективно управление Кремъл последователно избира контрола. Затова ключови министерства и агенции, включително Министерството на отбраната и Министерството на цифровото развитие, стават мишени на селективни репресии. Русия изпитва сериозен недостиг на инфраструктура за облачни изчисления и съхранение на данни. Санкциите пречат тези проблеми да се решават чрез нова западна технология, а компаниите и инвеститорите се колебаят, защото се страхуват от реакция на ФСБ. Пример е Cloudflare, на чиито услуги разчитаха много руски сайтове. От лятото на 2025 г. руските цензори се опитват да ограничат достъпа до тях, а след юни 2026 г. ФСБ обвинява Cloudflare, че работи с американското разузнаване. Това предизвиква страх в телекомуникационната индустрия.

Моделът, основан на контраразузнаване, постига непосредствените политически цели на Кремъл, но на висока цена. Чиновниците спират да съобщават за проблеми, преди те да станат кризи. Регионалните власти избягват инициативност без изрична заповед. Изследователи, статистически агенции и компании укриват информация. Държавните служители оставят ефективното управление на заден план в очакване на инструкции отгоре. Рискът от парализа на елита е реален и обхваща не само експертите, но и висши служители и ръководители на индустрии. Като разрушава обратната връзка, необходима на всяко стабилно правителство, режимът на Путин става все по-неспособен да разбира реалното състояние на Русия. В дългосрочен план това може да го направи много по-уязвим към истинска политическа криза.