Френската елегантност не се отнася само до модата – тя важи с пълна сила и за прическите. За жените над 50 години френският подход предлага алтернатива на твърдите, прекалено оформени линии: залага на мекота, естествено движение и приемане на несъвършенството. Според известния фризьор Марк Триндър френската коса е съчетание от „подценена елегантност“ и увереност в естествения вид.

С годините косата често става по-тънка, по-фина и по-суха, а кичурите около лицето губят своята плътност. Вместо да се борите с тези промени, френските прически ги прегръщат и превръщат в предимство. Ключът е да се подбере дължина, която не утежнява, а добавя обем и движение – например дължини около брадичката, меки пластове и леки бретони.

Една от най-универсалните опции е френският боб. Той се носи около линията на челюстта или малко под нея, с леко разрошена текстура. Тази прическа създава илюзия за по-плътна коса, без да изисква сложно оформяне. Друг добър вариант е подстрижката до брадичката със страничен път, която при по-фина коса визуално добавя плътност – особено ако по-късата част се прибере зад ухото.

За тези, които не искат да скъсяват много, меките слоеве около лицето са отлично решение. Те придават живот и обем, без да лишават от дължина. Френският стил допуска и бретони, но само ако са меки и естествени – вдъхновеният от Бриджит Бардо бретон отваря лицето и подчертава очите, когато е плавно свързан с останалата коса.

При къдрава или по-плътна коса могат да се използват по-архитектурни силуети, но с омекотени кичури около лицето, за да не изглеждат строго. Най-важното е прическата да се съобразява с естествената текстура и посоката на растеж. И накрая – френските прически не изискват съвършенство. Лека пяна, грубо изсушаване и текстуриращ спрей са достатъчни за постигане на небрежен, но елегантен ефект. Истинският френски шик е в това: косата да изглежда естествена, модерна и уверена – без излишни усилия.