Протестите не стихват

Вълна от ученически протести, каквато Франция не е виждала досега, извади наяве сериозен финансов натиск, който според икономисти може да се прехвърли и върху други държави от еврозоната.

Демонстрациите започнаха на 21 септември заради недостиг на учители, препълнени класни стаи и лошото състояние на училищните сгради. На 7 октомври към учениците се присъединиха и синдикати от обществения сектор, а протестите се разпространиха в различни части на страната. От началото на движението са задържани над 6000 души. Между 400 и 500 от общо 3600 средни училища са очаквали прекъсване на занятията. Властите твърдят, че силите за сигурност се намесват само при заплаха за хора или имущество, а не при мирни демонстрации.

Дългът достигна 119% от БВП

Финансовият натиск идва на фона на рекордно задлъжняване. Публичният дълг на Франция е достигнал 3,596 трилиона евро в края на юни – равностойността на 119% от брутния вътрешен продукт.

През 2026 г. страната ще плати около 65 милиарда евро само за обслужване на дълга. Сумата е с 25% по-висока от миналогодишната и вече надхвърля разходите за образование и отбрана. Разходите за лихви могат да преминат 90 милиарда евро през 2027 г.

Франция не е имала бюджетен излишък от 1974 г. След пандемията и енергийната криза държавните разходи се увеличиха, а по-високите лихви оскъпяват всяко ново финансиране.

Пазарите следят бюджета и изборите

Доходността по френските държавни облигации се повиши рязко, а спредът спрямо германските облигации достигна най-високото си равнище от 2012 г. Инвеститорите вече изискват по-висока доходност, за да финансират Франция. На този фон еврото спадна до около 1,12 долара – най-слабото му ниво спрямо американската валута от май 2025 г.

Проектобюджетът за 2027 г. предвижда съкращения на разходи и увеличаване на данъци. Целта е дефицитът да бъде сведен до около 5% от БВП, но за това трябва да бъдат осигурени приблизително 54 милиарда евро. Парламентарното разглеждане на проекта трябва да започне на 12 октомври – малко преди президентските избори през пролетта на 2027 г.

Рискът от разпространение

„Предвид размера и системното значение на Франция потенциалът за разпространение към други държави и към еврозоната като цяло е много голям и може потенциално да предизвика сериозна криза в целия регион“, предупреждава главният икономист за Европа в Oxford Economics Анхел Талавера.

Според икономиста Карстен Бжески, ако правителствата не ограничат разходите, лихвените проценти ще продължат да се покачват. По-високата доходност оскъпява държавното финансиране, кредитите за домакинствата и инвестициите на бизнеса.

Френското правителство е изправено едновременно пред нарастващи разходи за пенсии, отбрана и обществени услуги. Това поставя Париж пред труден избор: да ограничи разходите и да рискува ново социално напрежение, или да отложи мерките и да остави финансовите пазари да увеличат натиска върху страната.