Протестите, които привлякоха вниманието към сметките

Ученическите демонстрации във Франция започнаха на 21 септември заради недостиг на учители, препълнени класни стаи и лошото състояние на училищните сгради. На 7 октомври към учениците се присъединиха синдикати от обществения сектор и протестната вълна се разпространи в различни части на страната.

По данни на телевизионни информации от началото на движението са задържани над 6000 души, а между 400 и 500 от общо 3600 средни училища са очаквали прекъсване на занятията на 5 октомври. Френските власти твърдят, че силите за сигурност се намесват само при заплаха за хора или имущество, а не при мирни демонстрации.

Дългът е достигнал 119% от БВП

Социалното напрежение се развива на фона на рекордно задлъжняване. Публичният дълг на Франция е достигнал 3,596 трилиона евро в края на юни, което се равнява на 119% от брутния вътрешен продукт.

През 2026 г. страната ще плати около 65 милиарда евро само за обслужване на дълга. Сумата е с 25% по-висока от миналогодишната и вече надхвърля разходите за образование и отбрана. Разходите за лихви могат да преминат 90 милиарда евро през 2027 г.

Франция не е имала бюджетен излишък от 1974 г. След пандемията и енергийната криза държавните разходи нараснаха, а по-високите лихви оскъпяват всяко ново финансиране.

Пазарите следят бюджета и изборите

Доходността по френските държавни облигации се повиши рязко, а разликата спрямо германските книжа достигна най-високото си равнище от 2012 г. Това означава, че инвеститорите изискват по-висока доходност, за да кредитират Франция. На този фон еврото спадна до около 1,12 долара – най-слабото му равнище спрямо американската валута от май 2025 г.

Проектобюджетът за 2027 г. предвижда съкращения на разходи и увеличение на данъци. Целта е дефицитът да бъде сведен до около 5% от БВП, но за това трябва да бъдат осигурени приблизително 54 милиарда евро. Парламентарното разглеждане на проекта трябва да започне на 12 октомври, малко преди президентските избори през пролетта на 2027 г.

Рискът да излезе извън границите на Франция

Икономисти предупреждават, че заради размера и системното значение на Франция потенциалът за разпространение на натиска към други държави и към еврозоната като цяло е много голям и може да предизвика сериозна криза в целия регион.

Според анализатори, ако правителствата не ограничат разходите, лихвените проценти ще продължат да се повишават. По-високата доходност оскъпява държавното финансиране, кредитите за домакинствата и инвестициите на бизнеса.

Париж е изправен пред едновременно нарастващи разходи за пенсии, отбрана и обществени услуги. Това го поставя пред труден избор: да ограничи разходите и да рискува ново социално напрежение, или да отложи мерките и да остави финансовите пазари да увеличат натиска върху страната.