Франц Лехар е роден през 1870 г. в Комаром. Музиката е част от живота му още от детството: баща му Франц Лехар-старши е военен капелмайстор в австро-унгарската армия и композитор на маршове и танцова музика. Младият Лехар учи цигулка, теория и композиция в Пражката консерватория. Там Антонин Дворжак го насърчава да се насочи към композицията, а не да остане само изпълнител.

Първите му професионални години минават като цигулар и военен диригент. Тази работа го отвежда из различни части на Австро-Унгария и му дава непосредствено усещане за музикалните традиции на Централна и Източна Европа. Първата му опера „Кукушка“ е поставена през 1896 г. и по-късно е преработена като „Татяна“.

Световната слава идва с „Веселата вдовица“, чиято премиера е във Виена на 30 декември 1905 г. В началото театърът не очаква голям успех, а постановката е реализирана със скромни декори и износени костюми. Въпреки това творбата се превръща в една от най-известните оперети на XX век. Лехар създава около 30 оперети, сред които „Граф Люксембург“, „Циганска любов“, „Ева“, „Паганини“, „Страната на усмивките“, „Царевич“ и „Джудита“. Музиката му не се изчерпва с валса: в нея се усещат влияния от Пучини, Рихард Щраус и Дебюси, а оркестрацията често е по-богата и драматична от очакваното за жанра.

Личният му живот също носи напрежение. Лехар се запознава със Софи Мет в Бад Ишъл. Двамата живеят заедно години наред, преди да сключат брак през 1924 г. Софи е еврейка, а след идването на нацистите на власт произходът ѝ поставя семейството в опасност. Лехар се намесва лично пред Адолф Хитлер, за да я защити, и помага на нейния брат да напусне Европа. Тази страна от живота му съществува редом с факта, че той поддържа отношения с нацисткия режим: през 1939 и 1940 г. получава отличия от Хитлер, а произведенията му са представяни в адаптирани според режима версии. Съпругата му получава специален статут, който я предпазва от преследване.

От 1912 г. Лехар прекарва почти всяко лято във вила край река Траун в Бад Ишъл. Купува я за приблизително 68 000 крони и в завещанието си я оставя на града, за да бъде превърната в музей. Днес запазените мебели, картини и лични вещи показват не само автора на „Веселата вдовица“, а и човека, който е търсил тишина край реката, за да напише следващата си мелодия. Лехар умира на 24 октомври 1948 г. в Бад Ишъл на 78 години.