Франсис Халцен е удостоен с Нобеловата награда за физика за 2026 г. Белгийско-американският физик от Университета на Уисконсин-Медисън получава отличието заради решаващия си принос към Неутринната обсерватория IceCube и откриването на високоенергийни неутрино с астрофизичен произход.

Наградата е обявена на 6 октомври в Стокхолм от Кралската шведска академия на науките. Това е обявяването на лауреата, а не церемонията по връчването. Тя ще се състои на 10 декември в шведската столица, а паричната стойност на отличието е 12 милиона шведски крони.

IceCube превръща около един кубичен километър прозрачен антарктически лед в гигантски детектор. Дълбоко под повърхността са разположени сензори, които регистрират слабите светлинни сигнали, възникващи при взаимодействие на неутрино с леда.

Неутриното са субатомни частици, които преминават през материята почти без взаимодействие. Високоенергийните неутрино са изключително редки, но могат да достигнат Земята от далечни и мощни космически източници, без да променят посоката си. Така учените могат да изследват процеси около обекти като активни галактики и други енергийни източници във Вселената.

Халцен работи по проекта повече от две десетилетия. Обсерваторията е завършена през 2011 г. и с нейна помощ са открити неутрино, чиито източници са извън Слънчевата система. В международния проект участват над 400 изследователи от 14 държави.

Председателят на Нобеловия комитет по физика Марк Пиърс заяви, че Халцен е ръководил международен екип от учени и инженери, създал „фантастичен инструмент“. Според него научната визия на Халцен е проправила път към „нов вид астрономия“.

Наблюденията на IceCube продължават. Те могат да дадат нови сведения за средите, в които се създават високоенергийни неутрино, както и за неизвестни досега космически явления.