Финландия се е съгласила да се присъедини към инициативата на Франция за европейското измерение на ядреното възпиране. Споразумението е резултат от конфиденциални разговори между двете правителства, обсъдени и на най-високо политическо равнище, както и по официални канали. Те са приключили със съвместно изявление, което потвърждава участието на Хелзинки.

Двустранното споразумение ще задълбочи отбранителното сътрудничество, но няма да създаде френски ядрен чадър за Финландия. Френският президент Еманюел Макрон стартира инициативата през март 2026 г. под концепцията за „предно възпиране“. Първоначално към нея се присъединиха осем държави, а по-късно и Норвегия. Норвегия, Швеция и Дания вече участват, а финландският министър на отбраната Анти Хякянен определи присъединяването на Финландия редом до северните ѝ съюзници като естествена стъпка.

По думите му френската инициатива ще засили все по-активния подход на Европа към отбраната и цели да укрепи сигурността и възпирането в цяла Европа. Той подчерта, че Франция е европейска ядрена сила с ключова роля за укрепването на отбраната на Европа и че участието на Финландия ще задълбочи значително двустранното отбранително сътрудничество и ще укрепи сигурността на страната.

Инициативата ще остане отделна от ядреното възпиране на НАТО и няма да дублира неговите структури. Финландия продължава да разглежда механизмите на НАТО за споделяне на ядрени способности и разширеното ядрено възпиране на САЩ като крайната гаранция за сигурността на съюзниците. Участващите държави ще определят сами темпото и степента на своето участие. Те няма да получават колективни гаранции за отбрана от Франция, нито ще бъдат задължени да финансират френското ядрено възпиране.

Хякянен заяви, че присъединяващите се държави няма да имат задължения като тези по линия на колективната отбрана на НАТО и че Франция не иска останалите държави да участват в разходите за поддържане на ядреното възпиране. Франция ще запази изключителния контрол върху ядрените си оръжия и решенията, свързани с жизненоважните ѝ национални интереси. Ядрената ѝ доктрина също ще запази строго отбранителния си характер.

Потенциалното сътрудничество варира от обсъждания на политическо равнище до оперативни дейности с конвенционални сили. То може да включва наблюдение на съвместни учения, предоставяне на конвенционални способности или временно разполагане на елементи от стратегическите военновъздушни сили на Франция. Според Хякянен възможни форми са диалог по френската ядрена доктрина, съвместни учения, в които присъединилата се държава участва като наблюдател или предоставя конвенционални способности, или в крайна сметка временно разполагане на френски стратегически военновъздушни сили в съюзническа държава.

Финландски и френски представители ще обсъдят как да започнат сътрудничеството, преди да пристъпят към договаряне на подробните условия. Финландия заяви, че участието ѝ е в съответствие с международните ѝ задължения. Договорът за неразпространение на ядрените оръжия и Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити ще продължат да се прилагат без промяна.

Междувременно Чехия също иска да участва във френския план за ядрено възпиране. Бабиш подчерта, че Прага желае да разговаря за ролята си в инициативата, макар процесът да отнеме време. Норвегия пък търси място под френския ядрен чадър, като в мирно време на норвежка територия няма да бъдат разполагани ядрени оръжия.