Разследването на предполагаеми фиктивни хоспитализации в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив трябва да изясни кой, как и защо е отчитал медицинска дейност, която не е извършена. На 5 октомври икономическа полиция влезе в две отделения на болницата, извършени бяха претърсвания и разпити, а лекари бяха задържани. Към момента не е ясно дали ще бъдат повдигнати обвинения.

Темата коментира адвокатът по медицинско право Мария Петрова. Според нея, ако предположенията се потвърдят, възможните механизми са няколко. Един от тях е отчитане на пациент, който изобщо не е бил в болницата. Друг е оформяне на документи за хоспитализация след извършен само преглед или изследване. Това, което обществото нарича източване на здравната каса, по смисъла на наказателното право е документна измама – някой съставя или използва документ с невярно съдържание, за да получи облага за себе си или за болницата.

Петрова смята, че подобна схема трудно би могла да бъде осъществена само от началник на клиника или отделение. За отчитането на фиктивни клинични пътеки и хоспитализации вероятно е необходимо участието на повече хора. Конкретният механизъм и отговорността на отделните лица тепърва трябва да бъдат доказани.

Разглеждат се и други хипотези. При една от тях пациентът действително е посетил лечебното заведение, но за рутинен преглед или изследване, а впоследствие посещението е отчетено като хоспитализация. Така болницата получава средства за дейност, която не е извършена. Друг възможен механизъм е свръхдиагностицирането – поставяне на диагноза или назначаване на лечение, от които пациентът не се нуждае, за да бъде отчетена по-скъпа клинична пътека. Различните практики трябва да бъдат разграничени, а разследването да установи кои са били използвани.

Въпроси има и за периода на предполагаемите нарушения – около четири години. Според Петрова това изисква проверка на действията на всички лица, имащи отношение към отчетената медицинска дейност, и събиране на достатъчно доказателства.

Специалистът по медицинско право призова пациентите редовно да преглеждат електронните си здравни досиета. Така могат да установят дали са им били отчетени хоспитализации, изследвания или други дейности, които реално не са извършвани. По думите ѝ пациентите трябва да са активни, но не те са тези, които ще контролират системата – тук трябва да се намеси държавата.

Проблемите според нея са свързани с недостатъчен и неефективен контрол, големия брой лечебни заведения, неясните механизми за сключване на договори с НЗОК и дисбаланса между публичното и частното здравеопазване. Особено уязвими са пациентите с хронични заболявания, които дълго време зависят от ограничен брой специалисти.

Ако нарушенията бъдат доказани, Петрова очаква действия от държавата и здравните институции. Тя предупреждава разследването да не приключи с „много шум за нищо“, защото всеки здравноосигурен би бил ощетен. Според нея механизмите и възможностите на практика са много, но какво е разследвано и какво ще бъде доказано са различни въпроси.

Петрова поставя и въпроса дали при нарушения, продължили години, е възможно контролните органи да не са ги установили по-рано. От публично достъпната информация тя вижда „интересни съвпадения“ между предполагаемия период на нарушенията и кадрови промени в болницата и други институции. Тя подчертава, че ако бъдат повдигнати обвинения, те трябва да бъдат подкрепени с достатъчно доказателства.

По думите ѝ предстои да стане ясно дали след акцията ще има обвинения и какви доказателства ще бъдат събрани. Тя изразява и опасение, че при разследване, обхващащо толкова дълъг период и голям брой хора, съществува риск в крайна сметка да се окаже „много шум за нищо“.