На 13 август 2026 г. Куба и светът отбелязват 100 години от рождението на Фидел Кастро – фигура, която оставя трайна и противоречива следа в историята на XX век. Роден в заможно семейство в Биран, Кастро учи право и още като студент се включва в политическия живот. През 1953 г. ръководи неуспешната атака срещу казармите „Монкада“, която се превръща в символ на съпротивата срещу режима на Батиста. След като е освободен, заминава за Мексико, където организира революционна група и привлича Че Гевара. С яхтата „Гранма“ се завръща в Куба през 1956 г. и след години на партизанска война в Сиера Маестра сваля Батиста на 1 януари 1959 г. Първоначално революцията е представена като движение за национално освобождение и социална справедливост, но скоро Куба поема по социалистически път и става съюзник на Съветския съюз. Това води до влошаване на отношенията със САЩ, икономическо ембарго, неуспешния десант в Залива на прасетата и Карибската ракетна криза през 1962 г. Кастро управлява като министър-председател, а после като президент до 2008 г., когато предава властта на брат си Раул. Под неговото ръководство Куба постига напредък в образованието и здравеопазването, но също така изгражда еднопартийна система с ограничени свободи. Умира на 25 ноември 2016 г. на 90-годишна възраст. Сега страната чества юбилея в момент на сериозни икономически и социални проблеми, а официалните възпоменателни събития поставят наследството му в центъра, но то продължава да предизвиква поляризирани оценки. За едни Кастро е символ на съпротивата срещу американското влияние, за други – водач на авторитарен режим. Едно е сигурно: следата му в историята на Куба и света е огромна.