Български фермерски съюз призовава големите търговски вериги да премахнат таксите и да осигурят за шест месеца свободен достъп на земеделските производители и преработвателите до щандовете и складовете си. Според председателя на съюза Георги Стоянов целта е да се намали спекулата, да се прескочат търговските посредници и да се провери дали това ще доведе до по-ниски цени. Предложението обхваща зеленчуци, плодове, туршии, консерви, мед, млечни и месни продукти, вино и други стоки.

Според него земеделското производство в България намалява заради липсата на директен достъп до пазара и силния внос. Държавата трябва да работи за нормалното функциониране на пазара, а не само да провежда кампании за намаляване на цените. По думите му по пазарите в София има много празни сергии, което показва, че производителите не продават директно на потребителите, а минават през посредници. В резултат потребителите купуват скъпо, а фермерите получават малко за труда си. Причините може да са високи наеми, административни тежести или други пречки. Стоянов предлага пазарите в София да предоставят безплатно сергии на земеделските производители веднъж седмично.

Разходите на земеделците се увеличават, конкуренцията се засилва, а пазарната борба става по-трудна. Според съюза не е достатъчно фермерите само да произвеждат добра суровина. Те трябва да участват и в съхранението, преработката, дистрибуцията, създаването на собствена марка и директните продажби, за да запазят по-голяма част от добавената стойност. Затова са нужни работещи партньорства, които дават на производителя по-добра позиция и реален дял от стойността на крайния продукт.

България има капацитет да произвежда повече храни, отколкото потребява, но въпреки това разчита на внос. Затова фокусът трябва да е върху вътрешния пазар: планиране на обемите, постоянно количество и качество и свързване на земеделците с преработватели, търговци и местни пазари. Като успешна стъпка се посочва концепцията „Нашето родно“ и проведените фермерски събития в различни градове.

По-младите фермери рекламират продукцията си във Facebook и TikTok, публикуват клипчета от отглеждането на растения и животни и така привличат клиенти, които искат да опитат качествени продукти. Но тези, които се позиционират в дигиталното пространство, засега са по-скоро единични случаи, а не масова практика. Става дума предимно за малки семейни стопанства. Повечето земеделци разчитат на реални срещи с крайните клиенти, включително фермерски изложения. По-големият бизнес разчита на по-големи обеми продажби, а българският потребител все още няма навик да пазарува всичко онлайн.

Интернет все пак дава шанс за развитие, тъй като на фермерите им е трудно да влязат в търговските вериги. Дигиталните продажби изискват време и средства за преносими камери, абонаменти за канали и представяне на стоката. Напоследък все повече производители правят и собствени сайтове заради по-достъпните цени. Според съюза младите хора трябва да бъдат насърчавани с достъп до земя, обучение и обмен на добри практики. Развитието на младите фермери е нужно за приемственост, а креативността им може да направи българското земеделие по-конкурентоспособно извън страната.