На форум, посветен на конкурентоспособността чрез устойчивост, беше отчетено, че разходите на земеделците растат, конкуренцията се засилва, а пазарната борба става все по-трудна. Според председателя на Български фермерски съюз не е достатъчно стопаните само да произвеждат добра суровина. Ако те не участват в следващите етапи – съхранение, преработка, дистрибуция, създаване на собствена марка и директни продажби, голяма част от добавената стойност остава извън стопанствата им. Затова фермерите трябва да изградят работещи партньорства, които да им гарантират по-добра позиция и реален дял от стойността на крайния продукт.

България има капацитет да произвежда повече храни, отколкото потребява, но въпреки това разчита на внос. Фокусът трябва да започне от вътрешния пазар чрез планиране на обемите, осигуряване на постоянно количество и качество и свързване на земеделците с преработватели, търговци и местни пазари. Като успешна стъпка беше посочена концепцията „Нашето родно“ и проведените фермерски събития в различни градове.

Председателят на Комисията за защита на потребителите обяви, че започват проверки за реалните изкупни цени, на които се купува продукцията от българските производители. Целта е истината за тези цени да стане публично известна. Статистически данни показват, че България надвишава средноевропейските цени за основни хранителни продукти: масла и мазнини – 142 на сто, млечни продукти и яйца – 126 на сто, захарни изделия – 116 на сто. В същото време общите нива на цените са 93 на сто от средноевропейските, а покупателната способност е едва 68 на сто.

През лятото изкупните цени в търговските вериги са паднали драстично – дините са били изкупувани на 9 евроцента, чушките на 30–60 евроцента при промоционални продажби в магазините от 1,50 евро, докато веригите са залагали на евтин внос: домати от Албания, моркови от Турция, картофи от Египет. По темата за инициативата „Кошница с грижа“ беше казано, че практиката показва невъзможност проблемът да се реши с доброволни споразумения с веригите. Основният ангажимент е понижаване на цените за потребителите, без това да става за сметка на българските производители. Очакването не е просто цените да спрат да растат, а тези с надценки от 80–100 на сто да бъдат около справедливата стойност.

Заместник-министърът на земеделието и храните съобщи, че в министерството се създава нова дирекция, която да събира пазарна информация за количества, цени и качество както за вътрешния, така и за външните пазари, за да улесни реализацията на фермерската продукция. Води се диалог с търговските вериги за изсветляване на веригата на доставки – от полето до крайния потребител. Държавата няма да регулира пазарните цени, а ще изисква прозрачност и проследимост.

Проведени са съвместни срещи с митническите и данъчните органи за вноса на плодове и зеленчуци от трети страни – Турция и Западните Балкани. Констатирано е, че камиони преминават границата с фактури на силно занижени стойности, след което стоката се препродава многократно по-скъпо. Въвежда се облагане на стоката на границата спрямо средно установени реални цени, за да се пресече фиктивният ценови дъмпинг. Облагане се прави в момента на влизане, но не по цената във фактурата, а по средната отчетена цена.

Генералният секретар на Копа-Коджека изрази във видео обръщение признателност за партньорството с Български фермерски съюз и подчерта активния му принос в Брюксел по ключови теми като бъдещето на Общата селскостопанска политика, опростяването на правилата, търговията, иновациите, устойчивостта и веригите за доставки. Като основен структурен проблем беше посочена слабата преговорна позиция на производителите и неравномерното разпределение на стойността и рисковете. Разходите за прехода към устойчивост не бива да се прехвърлят изцяло върху земеделците. Обединяването в организации на производители и кооперативи дава възможност за окрупняване на продукцията, постигане на икономии и по-равнопоставено договаряне. За сигурност за инвестиции и иновации европейските земеделци се нуждаят от солиден бюджет за ОСП в следващата Многогодишна финансова рамка.

Председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата каза, че основният структурен дефект на българския аграрен сектор е лошата пазарна инфраструктура, захранвана от голям дял на сивата икономика и недобре уредена процесуална среда за контрол. Според него Законът за административните нарушения и наказания отразява обществени отношения отпреди 50 години и защитава преимуществено нарушителите, превръщайки контрола в тромава административна тежест.