Срещата

През пролетта на 1823 г. във Виена глухият вече Лудвиг ван Бетовен се среща с 11-годишния Ференц Лист. Момчето пристига в града година по-рано и учи при Карл Черни, който е бил ученик на Бетовен. Именно Черни урежда контакта между двамата.

В тетрадките за разговори на Бетовен има запис за посещението на младия Лист и за поканата му на концерт. Това е документална следа, че връзката не е измислица.

Спорната целувка

Според по-късната легенда Бетовен присъства на концерта на Лист на 13 април 1823 г. в Малката редутна зала, слуша изпълнението и целува момчето по челото пред публиката. Наличните записи обаче не потвърждават тази сцена. Според Венското дружество „Бетовен“ композиторът не е бил на концерта.

Срещата все пак е реална: Бетовен е приел Лист в дома си няколко дни преди концерта. Остава несигурно дали е чул изпълнението, което по-късно се превръща в център на разказа.

Споменът на Лист

В напреднала възраст Лист разказва пред пианистката Илка Хоровиц-Барнай, че Бетовен го помолил да изсвири негова творба. След изпълнението, по този спомен, композиторът го прегърнал, целунал го по челото и му казал, че ще носи радост на много хора. Лист описва това като най-гордия момент в живота си и като своето посвещаване като артист. Разказът е предаден десетилетия по-късно, затова историците го разглеждат едновременно като възможен спомен и като внимателно изграден личен мит.

Значението на мита

Независимо дали целувката се е случила точно така, историята укрепва образа на Лист като духовен наследник на Бетовен. По-късно Лист прави транскрипции за пиано на всичките девет симфонии на Бетовен и пази пиано, на което Бетовен е свирил. Той се утвърждава не само като виртуоз, но и като композитор на симфонични поеми, педагог и реформатор на концертната идея. Затова загадката около Бетовеновата целувка продължава да живее: тя не е напълно доказана, но обяснява как едно момче от Унгария започва да бъде възприемано като човек, получил благословията на самия Бетовен.