На 2 август 1887 г. във Велико Търново германският принц Фердинанд Сакскобургготски полага клетва като княз на България. Изборът му става след абдикацията на Александър Батенберг и продължителна политическа криза. Регентството начело със Стефан Стамболов търси нов владетел, но първоначалните кандидатури пропадат, а Русия скъсва дипломатическите отношения заради отказа да приеме нейното предложение. Във Виена делегацията открива австрийския офицер Фердинанд, чиято кандидатура е одобрена от западните сили без съгласието на Русия. Първите години от управлението си той оставя Стамболов да води страната, докато самият той пътува и урежда лични дела. През 1893 г. се жени за Мария-Луиза, а раждането на престолонаследника Борис укрепва позициите му. Свалянето на Стамболов през 1894 г. и помирението с Русия, скрепено с покръстването на княз Борис, му донасят международно признание. Фердинанд модернизира армията, строи жп линии, пристанища и дворци. През 1908 г. обявява независимостта на България и приема титлата цар. Успехите му достигат връх по време на Балканската война, но следващите войни водят до две национални катастрофи. През 1918 г. той абдикира в полза на сина си Борис III и напуска страната. Умира през 1948 г., като последното му желание е да бъде погребан в България.