Въпросът дали любовта към футболен клуб или рок група се предава по наследство отдавна вълнува хората. Съвременните генетични изследвания дават ясни отговори: чувствителността към музикално удоволствие е 54% наследствена, но конкретният избор на група зависи изцяло от средата. ДНК маркери определят как мозъкът обработва допамина при слушане на ритъм, но не програмират за определен изпълнител. Хората с по-високо ниво на допаминови рецептори реагират по-силно на тежки басове, което обяснява фамилното влечение към рок и метъл.
При футбола генетиката играе още по-малка роля – едва 6%. Изследванията идентифицират над 510 ДНК маркера, свързани с вълнението от състезания, но останалото се дължи на психология и социални фактори. Основните причини да станем фенове на даден отбор са семейната среда, нуждата от общност и локалният патриотизъм. Лоялността към клуб като Милан изглежда наследствена заради ранно детско програмиране – когато детето израства с разговори за един отбор, той става част от идентичността му.
Невролози обясняват феномена чрез "огледални неврони": когато дете наблюдава родителите си да ликуват при гол или песен, мозъкът му симулира същото емоционално състояние, изграждайки дълбоки връзки. В крайна сметка ДНК ни дава физиологичния капацитет за силна еуфория, но дали ще пеем на стадиона или на концерт – това е личен избор, повлиян от хората около нас.