Фатс Домино, роден като Антоан Домино-младши на 26 февруари 1928 г. в Ню Орлиънс, превръща пианото в разпознаваем глас на града и на ранния рокендрол. Започва да свири като дете, а в тийнейджърските си години се включва в местни групи. Прякорът „Фатс“ му дава Били Даймънд, ръководител на една от тези групи.

През 1949 г. Домино записва „Дебелия човек“ с продуцента и тромпетист Дейв Бартоломю в малко студио във Френския квартал. Песента съчетава блусова мелодия, бързо пиано и пружиниращ ритъм и се превръща в един от ранните милионни хитове на ритъм енд блуса и рокендрола. Съвместната работа с Бартоломю продължава и ражда поредица от песни, в които местният нюорлиънски звук е основно предимство.

През 1955 г. „Не е ли това срамота“ прави Домино звезда и извън ритъм енд блус сцената. Година по-късно „Боровинков хълм“ – написана още през 40-те – се превръща в световен хит. Следват „Вървя към Ню Орлиънс“, „Син понеделник“, „Вървя“ и „Толкова много любов“. Мелодиите са лесни за запомняне, но зад привидната простота стои прецизна работа с ритъма. Джон Ленън е посочвал „Не е ли това срамота“ сред песните, които е научил да свири, а „Бийтълс“ отдават почит към стила му в „Лейди Мадона“.

През 1986 г. Фатс Домино е сред първите приети в Залата на славата на рокендрола. През 1998 г. получава Националния медал за изкуствата на САЩ. Четири негови записа – „Боровинков хълм“, „Не е ли това срамота“, „Вървя към Ню Орлиънс“ и „Дебелия човек“ – влизат в Залата на славата на „Грами“.

Въпреки световната известност Домино остава свързан с Ню Орлиънс. Ураганът „Катрина“ през 2005 г. разрушава дома му в Долния девети район; него и семейството му спасяват, но стихията унищожава три пиана и множество златни и платинени плочи. Той продължава да живее в района и след възстановяването му. Дейвид Линд го описва като „топъл, забавен, духовен, творчески и скромен“ и добавя: „Фатс олицетворява всичко добро в Ню Орлиънс.“ Домино умира на 24 октомври 2017 г. на 89 години от естествена смърт. След него остават записите и един звук, по който градът край Мисисипи се разпознава и днес.