Фармацевтите – неизползваният потенциал на здравната система

Световният ден на фармацевтите поставя въпроса дали България използва пълноценно знанията и уменията на магистър-фармацевтите. В много държави те вече участват във ваксинация, профилактика, скрининг, проследяване на хронично болни и подкрепа за правилната употреба на лекарствата.

Не заместват лекаря, а допълват грижата

Фармацевтът не трябва да заменя лекаря. Ролята му е да бъде още един медицински специалист в грижата за пациента. Между прегледите пациентът често влиза в аптеката за лекарствата си. Там могат да възникнат въпроси: приема ли правилно терапията, пропуска ли дози, има ли затруднения, разбира ли как да използва лекарството. При отклонение или риск фармацевтът може да насочи човека към лекар.

Такива практики вече съществуват. В Германия има фармацевтична услуга за контрол на кръвното налягане при диагностицирана хипертония – измерванията се правят по стандартизиран алгоритъм, документират се, а при отклонения пациентът се насочва към лекар. В Дания аптеките предоставят услуги за пациенти, започващи ново лечение за хронично заболяване, и подкрепа при проблеми с придържането към терапията.

Ваксинация и скрининг в аптека

Ваксинация в аптеки се предлага в 56 държави и територии, а в 29 от тях фармацевтите могат едновременно да прилагат и предписват ваксини. България е сред държавите без установена нормативна рамка за ваксинация от фармацевти. Във Франция през кампанията 2024–2025 г. 6,6 млн. души са ваксинирани срещу сезонен грип в аптеки, като 90% от аптеките участват. За пациента това означава по-достъпни места за профилактична грижа.

Скринингът в аптеката цели да открие риска навреме. Човек, който се чувства здрав, рядко отива при лекар само за проверка, но може многократно да влиза в аптеката. Обучени фармацевти могат да измерват определени показатели и да оценяват риска, а при отклонения да насочват към лекар. Така те не заемат мястото на лекаря, а помагат пациентът да стигне до него навреме.

Какво пречи?

Самото образование на фармацевта не е достатъчно. Нужни са подходящо законодателство, устойчиво финансиране и заплащане на услугите, интеграция в здравната система, необходими компетентности и информираност на обществото. Темата на Световния ден на фармацевтите през 2026 г. – „Укрепване на ролята на фармацевтите за по-здраво бъдеще“ – призовава за подкрепящи политики, инвестиции в образование и пълноценно интегриране на фармацевтите в здравните системи.

Цени и регулация

Цените на лекарствата с рецепта и без рецепта са сред най-регулираните в България. Фармацевтите не определят цената им – държавата го прави, а всеки може да провери регистрите. Аптечните надценки при лекарствата са едни от най-ниските в Европа и са определени от държавата, а не от пазарни принципи. При лекарствата надценката се поставя не върху покупната, а върху регистрираната цена на производителя, която е по-ниска. Това е сред причините аптеките да не могат да се издържат само от лекарства и да предлагат козметика, хранителни добавки и други продукти, при които ценообразуването е различно. Затова аптеките все повече приличат на магазини.

Образование и професия

Българските фармацевти получават образование, което отговаря на европейските изисквания, и успешно работят в други държави от ЕС. У нас обаче изостава въвеждането на фармацевтични услуги, които вече са част от практиката в редица страни. Магистър-фармацевтите учат не по-малко от пет години и половина, каквото е изискването в ЕС. Дипломите им се признават в други страни от ЕС. Фармацевтите, заедно с лекарите и денталните лекари, се обучават в медицинските университети и са медицински специалисти. Няма бакалавърска степен за фармацевтите, както няма при правото, медицината, денталната медицина, архитектурата и ветеринарната медицина. От тази учебна година има нови дисциплини – имунология, клинична фармация, етични аспекти на изкуствения интелект, комуникация. Това отразява промяната на професията и все по-големия фокус върху грижата за пациента.

Остава обаче остарялото наименование „помощник-фармацевт“, при което обучението не отговаря на изискванията в ЕС за фармация и често подвежда пациентите, защото е „професионален бакалавър“ и не съответства на професията на фармацевта. То би трябвало да бъде премахнато и приравнено на „pharmacy technician“, каквито са в ЕС, към които няма същата регулация като за фармацевтите.

Заключение

България има добре подготвени фармацевти и потенциалът им може да бъде използван много по-пълноценно в полза на пациентите. С развитието на фармацевтичните услуги могат да се постигнат по-достъпна профилактика, по-безопасна употреба на лекарствата и по-добра грижа за хората. Това е и посланието на тазгодишната кампания – „Укрепване на ролята на фармацевтите за по-здраво бъдеще“.