Координирани бомбени заплахи предизвикаха смущения в европейската авиация
Нова серия от фалшиви сигнали за бомби предизвика сериозни нарушения във въздушния трафик в Европа. Десетки пътнически самолети промениха маршрути, кацнаха извънредно или бяха ескортирани от военни изтребители. Заплахи бяха изпратени и до медии в няколко държави, което доведе до евакуации.
В петък четири самолета над Франция получиха предупреждения за предполагаеми взривни устройства, но всички кацнаха безопасно и проверките не откриха експлозиви. Единадесет полета от и до Прага също бяха засегнати, а сигнал за бомба имаше и за полет на Ryanair от Лисабон до Рим. Ден по-рано подобни заплахи засегнаха десетки полети на компании като Aer Lingus, Finnair, Ryanair, Wizz Air и LOT Polish Airlines.
България също беше сред засегнатите държави: три самолета на Ryanair, летящи от Мадрид, Копенхаген и Лондон към София, получиха сигнали за бомби. Два кацнаха на летище София, а третият беше пренасочен към Пловдив. Български военни изтребители осигуриха безопасността на полетите, а проверките не откриха взривни устройства.
Сред по-сериозните случаи беше пренасочването на самолет на Aer Lingus от Дъблин за Рим към военновъздушна база във Франция, ескортиран от френски изтребители. Друг самолет на Finnair от Хелзинки към Рим също беше придружен от военна авиация. В петък заплахи получиха няколко ирландски медии, включително обществената телевизия RTÉ, чиито служители бяха евакуирани; сигнали са изпратени и до медии във Великобритания и България.
Европейските власти разследват възможността за координирана хибридна операция, целяща нарушаване на транспортните връзки, ангажиране на службите за сигурност и създаване на обществено напрежение. Ирландският вицепремиер Саймън Харис заяви, че засега не е ясно дали зад сигналите стои един човек или организирана група. Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес определи поредицата като възможна форма на психологическа война и хибридна агресия, като отбеляза, че сходният начин на действие при много случаи поражда съмнения за координация. В част от съобщенията се появява името на крайнодясно движение, забранено в Русия, но няма потвърдени доказателства за връзка между организацията и заплахите, нито за участие на конкретна държава. НАТО наблюдава ситуацията и поддържа координация със съюзниците.
Експертът по сигурността Жан-Марк Рикли от Женевския център за политика на сигурността посочва, че подобни операции могат да бъдат организирани с минимални разходи, но да причинят значителни логистични и икономически последствия. Всяка заплаха изисква проверка, независимо от вероятността да е достоверна, което води до забавяне на полети, пренасочване на самолети, мобилизиране на полиция и военна авиация и допълнителни разходи за авиокомпаниите и летищните оператори. До момента не са открити взривни устройства при проверените самолети и няма съобщения за пострадали. Разследванията продължават, като европейските служби се опитват да установят произхода на съобщенията и дали отделните инциденти са свързани.