През последните дни Европа е изправена пред сериозна вълна от фалшиви бомбени заплахи срещу пътнически самолети. Само за един ден са подадени близо 30 сигнала, което е довело до нарушения на въздушния трафик, отклоняване на полети, спешни приземявания и допълнителни проверки за сигурност. Анализатори в областта на сигурността предупреждават, че авиокомпаниите трябва да очакват още заплахи в близките дни.

Според Бен Смит, главен изпълнителен директор на Air France-KLM, авиопревозвачите периодично получават сигнали за бомби, но подобно ниво на координация досега не е наблюдавано. Френската авиокомпания засега не е засегната от новата вълна и не е променяла режима си на работа, тъй като разполага със строг протокол. Смит подчертава, че пътниците не трябва да отлагат или ограничават плановете си, и изразява увереност, че въздействието върху дейността ще бъде минимално или нулево.

Разследващи заявяват, че все още няма доказателства фалшивите сигнали да са организирани от терористична групировка или от държавен субект като Русия или Иран. Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) осъди действията, довели до нарушения на полетите, и призова властите да установят източника на заплахите. Ник Карън, старши вицепрезидент на организацията, отбелязва, че безопасността е приоритет номер едно и всички заплахи се разглеждат сериозно.

Бомбени заплахи, изпратени по електронната поща до летищата в София и Рим, са били подписани от „Бойците на Мъжката държава“ – руска крайнодясна групировка, основана през 2016 г. от Владислав Поздняков. Групата се свързва с ултранационалистически и женомразки възгледи, а Поздняков е известен поддръжник на войната в Украйна. Той не е коментирал бомбените заплахи в канала си в Telegram.

Преди нарушенията на въздушния трафик тази седмица е имало и кибератаки срещу промишлени хладилни системи на супермаркети в няколко европейски страни. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи като „абсурдни“ обвиненията към руското правителство за тези атаки и заяви, че на страната се отправят голословни обвинения „за всичко“. Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето посочи, че зад кибератаките и фалшивите сигнали стои някой, „който има интерес да подклажда напрежението“. Той описа ситуацията като „война под прага“, при която отговорността умишлено остава трудна за установяване.

Много от засегнатите полети са на нискотарифни авиокомпании, но в инцидентите не се наблюдава закономерност. Авиационни експерти отбелязват, че фалшиви заплахи се отправят ежедневно, но големият брой сигнали от последните дни говори за координирани действия. Внасянето на голямо количество експлозиви на борда би трябвало да бъде предотвратено чрез многослойните системи за сигурност и проверките, но последиците от евентуална експлозия на височина близо 11 000 метра биха се усилили многократно.

Отклоняванията на полети излизат скъпо на авиокомпаниите и създават сериозни нарушения в графиците, но при получаването на потенциално сериозна заплаха те нямат друг избор. Информацията за полетите е леснодостъпна и всеки, който иска да подаде фалшив сигнал за опасност, може подробно да се запознае с разписанието, модела и техническите характеристики на даден самолет. Преди десетилетия тези данни са били достъпни само за вътрешни лица.

Райс Джоунс от Osprey Flight Solutions смята, че фалшивите бомбени заплахи в Европа не бива да стават причина за промяна в обичайните протоколи за сигурност. По думите му засилените мерки, медийното отразяване и обществената загриженост са естествени реакции. Според него заплахите изглежда са свързани, но представляват „доста хаотична кампания“, която не е насочена към конкретен регион. В бъдеще фалшивите заплахи могат да започнат да се разглеждат като обичайно явление и това да отслаби мерките за сигурност, прогнозира Джоунс. В същото време текущите нарушения на въздушния трафик могат да се смятат за успех от лицата, които стоят зад фалшивите сигнали.

Марко Чан, лектор по авиационни операции в Кингстънския университет в Лондон, заявява, че дори когато заплахата за бомба се оценява като вероятна измама, за властите е трудно да установят това със сигурност, без да претърсят самолета. По думите му „и най-малкото съмнение“ трябва да се третира като реална заплаха. Според Чан европейските летища трябва да засилят мерките за сигурност и да осигурят възможност служителите да проверяват по-бързо самолетите, когато това се налага.

Независимият експерт по авиационна сигурност Пол Мейсън смята, че щателно разследване и наказателно преследване на извършителите биха могли да възпрат подобни фалшиви сигнали. Той признава обаче, че това може да се окаже трудна задача, ако извършителите се намират извън юрисдикцията на съответната държава. Според Мейсън властите не трябва да прекаляват в реакцията си, тъй като броят на засегнатите полети е незначителен в сравнение с общия брой пътнически самолети, които ежедневно летят над Европа. „Най-хубавото в цялата тази ситуация е, че нямаше реални заплахи“, заключава той.