На 15 август християнската църква чества Успението на Пресвета Богородица, известно още като Голяма Богородица. Този празник е сред 12-те най-големи в православието и се почита и от католици и други християни. Той е посветен на кончината на Божията майка, която според преданието на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си Исус Христос. Три дни преди това Архангел Гавраил ѝ съобщава волята Божия, а последното ѝ желание е да види апостолите. По чудодеен начин те се събират в Йерусалим, за да се простят с нея. След смъртта ѝ тялото е погребано в пещера край Гетсимания, но когато по-късно отварят гробницата, откриват само плащеницата. Апостолите стават свидетели на явяването на Богородица в облаците, обкръжена от ангели, която ги утешава с думите: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица на 8 септември. На този ден се освещават обредни хлябове и се раздават за здраве и за починалите. Правят се родови срещи с курбан за берекет и закрила, а трапезата включва питка, пиле каша, варено жито, царевица, тиква, диня и грозде. Разрешава се и риба. Имен ден празнуват всички, кръстени с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.