През юни 1972 г., в разгара на предизборната кампания, петима мъже са задържани в централата на Демократическата партия във вашингтонския комплекс „Уотъргейт“. Те са оборудвани с фотоапарати и подслушвателни устройства. Двама млади журналисти – Боб Удуърд и Карл Бърнстийн – установяват връзка между задържаните и Комитета за преизбиране на президента Ричард Никсън. Президентът отрича каквото и да е участие, но аферата не повлиява на общественото мнение и той печели убедително изборите през ноември 1972 г.

Журналистите получават информация от анонимен източник, наречен „Дълбокото гърло“. Едва през 2005 г. става ясно, че това е Марк Фелт – тогавашен заместник-директор на ФБР. Разкритията показват мащабен шпионаж и саботаж, организирани от Белия дом. През 1973 г. в Сената е създадена комисия, която установява, че разговорите на Никсън са били записвани. Президентът отказва да предаде записите, но през юли 1974 г. Върховният съд нарежда това да стане.

Правната комисия на Камарата на представителите одобрява три основания за импийчмънт: възпрепятстване на правосъдието, злоупотреба със служебно положение и неизпълнение на разпорежданията на Камарата. След като през август 1974 г. излиза запис, на който Никсън одобрява натиск върху ФБР, подкрепата на републиканците се стопява. На 8 август 1974 г. Никсън подава оставка, а на 8 септември наследникът му Джералд Форд го помилва.