На 23 октомври 1956 г. в Будапеща започва студентска демонстрация срещу просъветската политика на Унгарската народна република. Към нея се присъединяват хиляди граждани, които се насочват към парламента. Студентска делегация, опитала да излъчи исканията си от сградата на радиото, е задържана; при искането тя да бъде освободена силите на държавната сигурност откриват огън. Новината бързо разпалва насилие и безредици в столицата.

Бунтът се разпространява из цяла Унгария и правителството пада. Хиляди се организират в опълчения и влизат в сблъсъци със силите за сигурност. Просъветски комунисти и полицейски служители са екзекутирани или затваряни, а затворници са освобождавани и въоръжавани. Импровизирани съвети поемат контрол над общините и поставят политически искания. Новото правителство формално разпуска държавната сигурност, заявява желание да излезе от Варшавския договор и обещава свободни избори.

До края на октомври боевете почти приключват и обстановката започва да се нормализира. След като обявява готовност да изтегли съветските войски, Политбюро на ЦК на КПСС променя решението си и се подготвя да смаже революцията. На 4 ноември големи съветски сили нахлуват в Будапеща и в други райони на страната. Унгарската съпротива продължава до 10 ноември.

Конфликтът отнема живота на над 2500 унгарци и 700 съветски войници, а 200 000 унгарци стават бежанци. Масови арести и преследвания продължават месеци. До януари 1957 г. новото правителство, назначено от СССР, унищожава всякаква видима опозиция.