Улрих Цвингли е роден на 1 януари 1484 г. в кантона Санкт Гален в заможно селско семейство. Учи класически езици и следва във Виена и Базел, където през 1506 г. става магистър по философия. Възгледите му се формират под влияние на ренесансовия хуманизъм, платонизма на Флорентинската школа и Еразъм Ротердамски. Специален интерес към Свещеното Писание го подтиква да изучава староеврейски, за да достигне до автентичните му послания.

Известно време е свещеник в Гларус, а от 1518 г. заема свещеническа длъжност в катедралния храм в Цюрих. Там започва реформи, вдъхновени от християнския живот и Писанието. Подобно на Мартин Лутер, но независимо от него, Цвингли се обявява срещу продажбата на индулгенции. Благодарение на влиянието му тя е прекратена в Цюрих. За разлика от Лутер той не приема църквата да бъде под юрисдикцията на светски управник, а настоява тя да се изгради на републикански и демократични принципи. Според него свещенството няма благодатен дар, а мисията на свещенослужителите е проповедническа и образователна, не посредническа.

Цвингли смята, че Римокатолическата църква злоупотребява с данъците и харчи средства за ненужен разкош. Успява да наложи секуларизиране на манастирските имоти в района на Цюрих и създава в тях образователни центрове и хосписи. Монашеският живот според него не е предписан от Библията и е ненужен. В проповедите си се обявява против военното наемничество и за политическа неангажираност на швейцарските кантони с други страни.

По негово решение се отменят постите, свързани с религиозния календар. Той се обявява против целибата на духовенството. Богослужението в общността, ръководена от Цвингли, е опростено. От 1524 г. не отслужват меса, за разлика от лутераните. Не се признават светците като посредници в общуването с Бога, отменено е почитането на икони и мощи. Всички вярващи получават двата вида причастие – с хляб и вино. Според Цвингли в причастието не се приемат същински плът и кръв Христови, то има смисъл на припомняне за жертвата на Христос. Така по същество то губи значението си на Свето тайнство в цвинглианската църква.

Благодарение на влиянието на Цвингли тази форма на протестантство се приема в Берн, Базел, Шафхаузен, Санкт Гален и Гларус, както и в немски градове с център Констанц. Горско-планинските кантони – Швиц, Ури, Унтервалден, Люцерн и Валис – остават верни на Римокатолическата църква. Различията в политиката на градските и горските кантони водят до гражданска война. Цвингли е мотивиран да организира стабилна федерация от протестантски кантони и повежда битка срещу католическите. Съюзът на горските кантони е подкрепен от католическа Австрия. В неуспешната за Цюрих битка при Капел на 11 октомври 1531 г. Улрих Цвингли загива. Неговото дело е продължено от съратника му Хенрих Булингер.