Улрих Зигмунд, 35-годишният водещ кандидат на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт, се е превърнал в политическа сензация. Социологическите проучвания му отреждат над 40% подкрепа, което би му позволило да оглави местното правителство и да стане първият министър-председател на провинция от крайната десница след Втората световна война. Ако успее да спечели абсолютно мнозинство за партията си в парламента в Магдебург, той ще може да заобиколи традиционната „защитна стена“, с която останалите партии се опитват да изолират АзГ.

Зигмунд умело използва социалните мрежи и се представя като позитивен, усмихнат политик, който поздравява поддръжниците си с прегръдки. Лозунгът „Заедно ще си върнем страната“ е централното му послание, но конкретните политически предложения остават на заден план. Когато бъде притиснат с въпроси, той запазва усмивка и отказва да навлезе в детайли. Този подход му донесе прозвището „най-опасният човек в Германия“ – определение, което неговите привърженици приемат като комплимент и знак, че е заплаха за статуквото.

Кариерата на Зигмунд е нестандартна. Роден през 1990 г., той работи като сервитьор и строител, преди да завърши бизнес психология и да основе собствен бизнес за ароматизатори. В младежките си години е бил член на консервативната партия на Ангела Меркел, но бързо се насочва към АзГ и през 2016 г. влиза в провинциалния парламент. Публичната му популярност нараства значително по време на пандемията, когато видеоклиповете му с критики срещу локдауните му носят стотици хиляди последователи. През 2022 г. става съпредседател на парламентарната група на АзГ в Магдебург, а през май 2025 г. е избран за водещ кандидат с над 98% подкрепа.

Въпреки опитите си да изглежда умерен, Зигмунд не се дистанцира публично от радикалните фигури в партията. Той участва в среща в Потсдам, на която бивш лидер на движение, определяно като крайнодясно, говори за „ремиграция“ – термин, свързван с принудителното изселване на имигранти. Заради това той загуби поста си на председател на комисия в провинциалния парламент. Около него избухна и скандал с непотизъм, след като стана ясно, че баща му получава месечно над 7500 евро като сътрудник на негов съпартиец. Зигмунд определи критиките като неоснователни и заяви, че доверието е по-важно от всичко, а скандалът не промени електоралните настроения.

Личният му живот – със съпругата и дъщеря им в малко градче на брега на Елба – допълва представата за обикновен човек, който разбира проблемите на хората. В свободното си време ходи на фитнес и търси с металдетектор. По време на кампанията той често говори за миграцията, енергийната политика и обществените медии, внушавайки, че само „здравият разум“ е достатъчен, за да се види колко зле е положението. Недоволството от утвърдените партии и икономическата несигурност му дават реален шанс за историческа победа, а властта изглежда на една ръка разстояние.