Двудневните преговори между Русия и Украйна в Абу Даби, проведени с посредничеството на САЩ, завършиха с договорена размяна на военнопленници, но без съществен пробив по ключовите въпроси за териториите и следвоенната сигурност. Предвижда се размяна на по около 1500 души от двете страни. Украинските преговарящи описаха руската позиция като твърда, но отчетоха, че американското структуриране на разговора около следвоенната картина е отворило диалога. Джаред Къшнър заяви, че е постигнат напредък по гаранциите за сигурност, но докато не бъде уреден териториалният спор, споразумение не може да има.

Русия не е показала в Абу Даби готовност да смекчи исканията на Владимир Путин. Москва настоява Украйна да се оттегли от контролирания от Киев участък от фронта в Донбас и от още две частично окупирани области. Руският главен преговарящ Владимир Медински заяви, че Русия ще запази всяка педя земя „по един или друг начин“. Украйна отхвърли тези искания като равносилни на капитулация.

Европа е обезпокоена от опитите на Москва да преобразува архитектурата на сигурността на континента, включително чрез забрана за приемане на нови членове в НАТО и изтегляне на войски и техника от източния фланг. Русия отказа да се срещне с пратениците на ЕС и НАТО в Абу Даби; те са разговаряли единствено с делегациите на САЩ и Украйна. Вашингтон призова Русия да включи Европа в преговорите.

Зеленски приветства сигналите от САЩ, че Вашингтон би приел европейско участие в бъдещи мирни преговори. Той заяви, че се нуждае от конкретни отговори относно гаранциите за сигурността на Украйна от Къшнър и Стив Уиткоф. Според Зеленски има възможност за пробив в преговорите, ако всички участници искрено искат резултат; той очаква американските пратеници да се върнат с конкретни резултати след срещата им с Путин в Москва.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте оцени, че позициите на САЩ, Украйна и Европа са напълно съгласувани и единни и че сега от Русия зависи да покаже готовност да играе по правилата. Същевременно разговорите разкриха и разминаване между американската и европейската визия. Къшнър предложи модел, базиран на вече несъществуващия Съвет НАТО–Русия, който да даде на Москва глас в консултациите по сигурността. Европейски представители се опасяват, че подобен подход може да легитимира руските тези, че нахлуването е било необходимо заради заплаха за сигурността на Русия. Европейски високопоставени служители бяха в Абу Даби, но не бяха включени в тристранните разговори. Къшнър каза, че една от целите на посещението в Москва е да се види как европейците да бъдат включени в бъдещите преговори, като определи НАТО и ЕС като неразделна част от следвоенната структура за сигурност.

Русия отдавна настоява за по-голяма роля при определянето на европейската архитектура за сигурност. През 2021 г., месеци преди пълномащабното нахлуване в Украйна, Москва представи искания за забрана на по-нататъшното разширяване на НАТО на изток и връщане към положението отпреди 1997 г. Западът ги отхвърли като неприемливи. Няма признаци Русия да се е отказала от тези претенции. Руската делегация продължава да говори за „първопричини“ – евфемизъм за исканията чуждестранни войски и мироопазващи сили на НАТО никога да не влизат в Украйна, Киев да се откаже от стремежа си за членство в алианса, да ограничи военните си сили и да изтегли войските си от източните области, обявени от Путин за „нови територии“. Киев многократно е заявявал, че тези искания са неприемливи и биха позволили на Русия да продължи агресията си.

На фона на преговорите стана известно, че украинският представител Кирило Буданов се е срещнал с Дмитрий Минаев, ръководител на контраразузнаването на руската Федерална служба за сигурност, и с още един член на руската делегация. Според украинското разузнаване именно Минаев е организирал опит за убийството на Буданов през 2019 г. Като цяло преговорите бяха оценени като трудни и изтощителни, с ограничен резултат извън размяната на военнопленници.