Президентската кампания в България се превръща в спор за това какъв мир е възможен в Украйна и кой може да го гарантира. Геополитиката заема все по-голямо място, макар че държавният глава не може нито да прекрати войната, нито да договори условията за мир. Разделителната линия вече не минава само между проруски и прозападни позиции, а и между две представи за мира: едната поставя на първо място преговорите с Русия, другата - гаранциите за сигурността на Украйна и възпирането на нова руска агресия.

Най-щедрото обещание

Илияна Йотова, която довършва мандата на Румен Радев и е кандидат за президент, предлага България да стане инициатор на „Коалиция за мир“ вместо да участва в „Коалицията на желаещите“. Тя противопоставя своето предложение на формата, който френският президент Еманюел Макрон определя именно като „Коалиция за мир“. Реалният международен формат „Коалицията на желаещите“ има за цел дългосрочни гаранции за сигурността на Украйна при прекратяване на бойните действия: военна подкрепа по суша, въздух и море, обучение и укрепване на украинската армия. Предложението на Йотова остава предизборна заявка, без яснота кои държави биха участвали и какви инструменти биха били използвани.

Кога мирът може да бъде траен

Андрей Гюров защитава обратната теза - че устойчивият мир изисква гаранции за сигурността на Украйна, а не само преговори с Русия. Като служебен премиер той участва в среща на „Коалицията на желаещите“, където потвърди подкрепата на България за дългосрочни гаранции. В кампанията се чува и тезата на Радев, че подкрепата за Украйна трябва да има „предел“ заради риска от руска, включително ядрена, ескалация. Според генералния секретар на НАТО Марк Рюте мирът ще бъде траен не заради подписани документи, а защото зад него стои реална сила.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов отива по-далеч: настоява България да обяви неутралитет, да прекрати износа на оръжие за Украйна и да денонсира 10-годишното споразумение с Киев в сферата на сигурността. Другият кандидат за президент - председателят на МЕЧ Радостин Василев, също говори за дипломатическо решение, но го обвързва с възстановяване на търговията с руски петрол и газ в Европа.

Така същинският спор не е кой иска мир и кой - война, а какъв мир е възможен, кой ще гарантира спазването му и каква цена би платила Украйна. В кампанията се появяват и предложения като трайни преговори за мир да започнат от България или Варна да домакинства на мирните преговори между Русия и Украйна, без публични признаци, че това е реалистично.

Истинските въпроси

Йотова повтаря, че „нито един български войник няма да отиде в Украйна“. Решението за изпращане на български въоръжени сили извън страната обаче е в правомощията на Народното събрание, а не на президента. На този терен тя може да се разграничава от опонентите си, без да влиза в конфликт с правителството на Румен Радев.

По време на деветте си години на „Дондуков“ 2 Радев използваше президентската институция като трибуна за критика на изпълнителната власт - заради корупцията, съдебната система, управлението на публичните средства и олигархичните зависимости. Така той разшири политическата роля на президентството, включително чрез назначените от него служебни кабинети.

Йотова е в различна ситуация. Тя води кампания за нов мандат, докато начело на изпълнителната власт е неин дългогодишен съюзник и политически партньор. Критиките към кабинета биха означавали да се противопостави на управляващата „Прогресивна България“, която подкрепя кандидатурата ѝ. Затова тя е умерена и в похвалите, за да не заличи дори формалната дистанция между президентството и правителството.

Геополитиката като спасителен пояс

Геополитиката ѝ позволява да избегне тази дилема. Тя може да говори за мир, война, суверенитет и национална сигурност, без да се произнася по всекидневните решения на кабинета. Твърденията за отклонени средства от обществени поръчки за мантинели, използвани за финансиране на полети на Делян Пеевски, както и съобщените от Радев 36 фактури за 5 млн. евро, останаха без публична оценка от Йотова. Мълчанието ѝ може да се дължи на предизборни сметки, тъй като зад Пеевски стои електорат от поне 200 хиляди избиратели, чиито гласове могат да са важни на втори тур.

Докато кандидатите спорят за условията на мира в Украйна, на заден план остават въпроси, по които българският президент има реални правомощия и влияние: съдебната реформа, независимостта на прокуратурата и институционалните механизми за противодействие на корупцията. Президентът участва в процедурата по назначаване на главния прокурор чрез указа, с който го утвърждава, назначава една трета от 12-те конституционни съдии и може да сезира Конституционния съд.

Българските избиратели няма да решат с гласа си дали и при какви условия ще настъпи мир в Украйна. Но ще изберат президент, който има правомощия да влияе върху институциите, да отстоява върховенството на закона и да бъде коректив на властта. Когато тази власт е на политическите му съюзници, това на практика е невъзможно. А от „референдума“ за мир полза има агресорът. Най-малко половината кандидати дори не искат да назоват името му.