В петата година от пълномащабната война в Украйна изходът ѝ все повече зависи от това чия издръжливост ще се окаже по-голяма – на Русия, на украинската съпротива или на западните държави, които подкрепят Киев. Анализът очертава три взаимосвързани въпроса, чиито последици надхвърлят границите на Украйна.

Когато Владимир Путин започва нахлуването на 24 февруари 2022 г., Москва очаква Украйна да падне за три дни. Някои руски военнослужещи дори носят парадни униформи за предполагаемото тържество след превземането на страната. Повече от четири години по-късно Киев остава столица на независима държава, а Русия продължава да воюва за ограничени териториални завоевания.

Война на изтощение и зависимост от съюзниците

Украйна е устояла благодарение на военното и политическото си ръководство, съпротивата на армията и гражданите, нововъведенията на бойното поле и подкрепата на съюзниците. Тази устойчивост обаче не е безгранична. На среща на върха на НАТО през юли европейските съюзници и Канада заявиха, че финансират „подавляващото мнозинство“ от помощта за сигурност за Украйна. Те поеха ангажимент за 70 млрд. евро за военно оборудване, помощ и обучение през 2026 г.

В същото време Киев е подложен на почти ежедневни атаки от август. Ракети с голям обсег и дронове са причинили хиляди жертви, включително в градски центрове далеч от фронтовата линия. Именно натискът върху украинската армия, населението и партньорите на страната оформя първия въпрос: чия издръжливост ще се изчерпи първа.

Международното право под натиск

Вторият въпрос е дали международното право ще продължи да възпира териториалните завоевания. След 1945 г. международният ред е създаден с идеята силните държави да не могат безнаказано да завземат земи от по-слаби съседи. Международното хуманитарно право изисква разграничаване между военни цели и цивилни обекти, съобразяване с принципа на пропорционалността и мерки за ограничаване на вредите за населението.

Международни организации съобщават, че руските въоръжени сили системно и многократно са атакували енергийната инфраструктура на Украйна през зимата на 2025–2026 г. Ударите са прекъсвали електроснабдяването, отоплението и други жизненоважни услуги за милиони хора.

Бежанската криза и цената след войната

Третият въпрос е какво ще се случи, ако още милиони украинци решат, че нямат бъдеще в родината си. Почти 6 милиона украинци остават бежанци в чужбина, а близо 4 милиона са вътрешно разселени. При най-тежкия сценарий до 20 милиона души могат да потърсят убежище на Запад, сочи експертно изследване от 2024 г. Към тази оценка трябва да се подхожда предпазливо, но не и пренебрежително.

Войната ще има висока цена и независимо от изхода ѝ. Международни финансови институции и украинското правителство оценяват нуждите от възстановяване и реконструкция на близо 588 млрд. долара за следващото десетилетие. Сумата се основава на щетите, отчетени до края на 2025 г.

Според анализа евентуална руска победа няма да премахне тези разходи, а може да ги увеличи чрез нова бежанска вълна, по-високи европейски разходи за отбрана, по-милитаризирана граница на НАТО и допълнителни американски ресурси за възпиране на Русия.

„Отговорите на тези въпроси няма да се ограничат до границите на Украйна“, се заключава в анализа. Те ще определят сигурността, миграцията и политическата стабилност на Европа, както и стратегическата тежест върху САЩ за години напред.