Българската 'суверенна' позиция за Украйна - стратегия или празни приказки?
Българското правителство, водено от Румен Радев, прокарва 'суверенна' външна политика спрямо Украйна, която според анализаторите не носи реални ползи. Страната извади от списъка със санкции на ЕС патриарх Кирил – апологет на руската агресия – и двама олигарси от обкръжението на Путин. Освен това България отказа едностранна военна помощ на Киев и отклони поканата да се присъедини към коалицията за балистична защита на Европа и Украйна.
Самият Радев обяви в Париж, че мястото на България не е в тази коалиция. След това обаче външната министърка Велислава Петрова-Чамова бе съобщена, че е приела в Киев декларация, подкрепяща териториалната цялост на Украйна. Възникна дискусия дали е положен подпис. По-късно министърката и премиерът отрекоха, като тя заяви, че не е поет никакъв ангажимент за участие в 'Коалиция на желаещите'.
Някои наричат тази политика 'стратегическа неяснота', но според автора липсва стратегия. Други я обясняват с желание да се угоди на проруския електорат или да се застрахова срещу руска атака. И трите обяснения са погрешни: неяснотата води до презрение от всички, електоратът на Радев ще прозре празнотата, а решенията за санкции няма да повлияят на Путин.
Големият проблем е, че в тази политика няма нищо ново, нито суверенно. Настояването за дипломатическо решение е празно, тъй като Русия не иска да спре войната без териториални отстъпки от Украйна. България не казва коя позиция подкрепя, което е обидно за партньорите в ЕС. Спирането на едностранната помощ е илюзорно, тъй като такава не е давана от години, а страната продължава да участва в колективни форми на подкрепа.
Защитата на патриарх Кирил и олигарсите е несвързана с националния интерес. Външната политика изисква принципност и яснота, а не лупинги. България трябва да застане зад принципна позиция заедно със своите партньори, а не да крие истинските си намерения зад празни приказки.