Българското правителство, водено от Румен Радев, прокарва 'суверенна' външна политика спрямо Украйна, която според анализаторите не носи реални ползи. Страната извади от списъка със санкции на ЕС патриарх Кирил – апологет на руската агресия – и двама олигарси от обкръжението на Путин. Освен това България отказа едностранна военна помощ на Киев и отклони поканата да се присъедини към коалицията за балистична защита на Европа и Украйна.

Самият Радев обяви в Париж, че мястото на България не е в тази коалиция. След това обаче външната министърка Велислава Петрова-Чамова бе съобщена, че е приела в Киев декларация, подкрепяща териториалната цялост на Украйна. Възникна дискусия дали е положен подпис. По-късно министърката и премиерът отрекоха, като тя заяви, че не е поет никакъв ангажимент за участие в 'Коалиция на желаещите'.

Някои наричат тази политика 'стратегическа неяснота', но според автора липсва стратегия. Други я обясняват с желание да се угоди на проруския електорат или да се застрахова срещу руска атака. И трите обяснения са погрешни: неяснотата води до презрение от всички, електоратът на Радев ще прозре празнотата, а решенията за санкции няма да повлияят на Путин.

Големият проблем е, че в тази политика няма нищо ново, нито суверенно. Настояването за дипломатическо решение е празно, тъй като Русия не иска да спре войната без териториални отстъпки от Украйна. България не казва коя позиция подкрепя, което е обидно за партньорите в ЕС. Спирането на едностранната помощ е илюзорно, тъй като такава не е давана от години, а страната продължава да участва в колективни форми на подкрепа.

Защитата на патриарх Кирил и олигарсите е несвързана с националния интерес. Външната политика изисква принципност и яснота, а не лупинги. България трябва да застане зад принципна позиция заедно със своите партньори, а не да крие истинските си намерения зад празни приказки.