Надежда Нейнски прави равносметка за външнополитическия път на България. Според нея членството в НАТО, ЕС и Шенген, както и падането на визите, са били важни инструменти, с които страната е получила достъп до механизмите на демократичния свят, но те не гарантират сами по себе си успешен преход от тоталитаризъм към свободно общество. Истинската демокрация се основава на демократично мислене, което се изгражда трудно. Днес България показва симптомите на този незавършен процес – част от хората тъгуват по миналото, подкрепят авторитарния режим на Путин и отхвърлят Европа.

Надежда Нейнски смята, че Путин е подценил способността на Украйна за съпротива. Тя описва украинците като смели и решителни хора, които нямат път назад. Тази решителност е обърнала хода на войната: вместо да превземе Украйна за броени дни, Русия води войната от над четири години. Освен това Украйна е показала, че принципите могат да спрат една от най-големите армии, а Европа се е пробудила и мобилизирала.

Според нея най-големият проблем на българската външна политика е липсата на ясна стратегическа визия. Когато тя липсва, дипломацията започва да замества политиката, вместо да я изпълнява. Бившата министърка критикува подхода на президента Радев и обръща внимание, че „многовекторната“ и „многопластовата“ дипломация у нас често се превръща в реактивна дипломация, водена от моментни конюнктури, а не от дългосрочни интереси. Тя посочва, че на България не ѝ трябва доктрина, която да ѝ казва какво да мисли, а стратегически фокус, предвидимост за съюзниците и способност за диалог с противниците.

В отговор на коментара, че български оръжейни заводи осигуряват голяма част от оръжието и горивото за Украйна, Нейнски потвърждава, че България помага на Украйна от самото начало. Тя определя като популистко и безотговорно ваденето на „скелети от гардероба“ от правителството на Радев. Относно русофилството и славянофилството в българското общество, тя напомня, че украинците също са източни славяни и православни християни, а предоставянето на автокефалия на Украинската църква е стратегически провал за Путин. За нея симпатията към агресора, а не към жертвата, е тежка диагноза.

Коментирайки съвременната западна политика, Нейнски отбелязва, че светът, в който водеща роля имат сделката и периодичното преговаряне, е удобен за Путин и Китай. Тя прави разграничение между краткосрочния интерес и дългосрочната стратегия и изтъква, че днешните лидери често загърбват принципите. Според нея България трябва да си зададе въпроса какъв свят иска след 10–20 години и да работи за това днес. Накрая тя споделя спомени за битката за българските медици в Либия и обяснява, че зад външнополитическите решения винаги стоят човешки съдби. Именно това я кара и до днес да не гледа на външната политика като на игра на интереси.