Поредицата украински удари срещу руската горивна инфраструктура и влошаващата се икономическа ситуация подкопават неформалното споразумение между Кремъл и населението, според което властта осигурява стабилност и благоденствие в замяна на ограничаване на политическите свободи. Най-тежката горивна криза в Русия от десетилетия беше предизвикана от атаки срещу нефтопреработвателни заводи, особено удара с дронове в Омск на 6 юли, който принуди най-големия руски нефтопреработвателен завод да спре работа. В резултат на ударите в цяла Русия се образуваха дълги опашки пред бензиностанциите, цените на горивото се покачиха, а черният пазар се разрасна. Руските власти засега не могат бързо да стабилизират ситуацията, тъй като пренасочването на доставките към железопътния транспорт е почти невъзможно, а вносът от Индия не решава проблема оперативно. Психологическият фактор също играе роля: властите прикриват мащаба на атаките, като едновременно задържат цените на бензина, което кара населението да изкупува гориво на запас, задълбочавайки дефицита. Освен горивната криза, икономиката на Русия като цяло се влошава – растежът се забавя, бюджетният дефицит расте. Въпреки това незабавна икономическа криза изглежда малко вероятна; Русия все още може да финансира военните си операции в Украйна, но ще трябва да взема все по-трудни решения. Европейските санкции, насочени срещу руските банки и криптовалутни мрежи, могат да увеличат допълнително финансовия натиск.