Уилям Уортън е писател, който влиза в литературата късно и без желание за публична роля. Роден е през 1925 г. във Филаделфия като Албърт Уилям дю Еме, а псевдонимът му съчетава второто му име и моминското име на майка му. Като дете отглежда до 250 канарчета, на 17 години постъпва доброволно в армията и е тежко ранен при битката при издутината. След войната учи изкуство, защитава докторат по психология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис и 11 години преподава.

През 1960 г. се мести със семейството си в Европа, живее в Испания, Италия и Германия, а после в Париж, където обитава плавателен дом по Сена и рисува, докато ръкописите му остават в чекмеджета. Пише от 1950 г., но едва през 1977 г. приятел го убеждава да изпрати „Пилето“ на литературен агент. Романът излиза, когато авторът е на 53 години, и разказва за Ал и Бърди: след войната Бърди е в психиатрично отделение и вярва, че е птица, а Ал се опитва да го върне към човешкия свят, докато приятелството им се оказва двустранно спасение.

„Пилето“ печели National Book Award за първи роман през 1980 г. и е финалист за „Пулицър“. През 1984 г. Алън Паркър прави филмова адаптация с Матю Модайн и Никълъс Кейдж; действието е пренесено от Втората световна към Виетнамската война, но темата за травмата остава, а продукцията печели Голямата награда на журито в Кан. Уортън продължава да пише за бащи и синове, паметта, войната и убежищата, които човек изгражда, когато реалността стане непоносима; сред книгите му са „Татко“, „Отбой в полунощ“, „Къща на Сена“ и мемоарната „След всичко“. Умира на 29 октомври 2008 г. в Енсинитас, Калифорния, на 82 години. „Като не мисля за себе си като за писател, получавам свободата да бъда такъв“, казва той — думи, които обясняват защо оставя истории, а не публична маска.