Сър Уилям Уолъс е екзекутиран на 23 август 1305 г. Той е шотландски национален герой, който ръководи съпротивата срещу английското владичество по време на Войните за шотландска независимост. Заедно с Андрю Морей Уолъс печели важната битка при Стърлингския мост през 1297 г. и става пазител на Шотландия. След поражението си при Фолкърк обаче той е заловен близо до Глазгоу през 1305 г. и предаден на крал Едуард I. Процесът се състои в Уестминстър Хол, където Уолъс отхвърля обвинението в държавна измяна с думите, че не е предател, тъй като никога не е бил поданик на английския крал. Екзекуцията е изключително жестока: влачен е гол по улиците на Лондон, обесен е, но още жив, кастриран, разпран, а вътрешностите му са изгорени пред очите му. Накрая е обезглавен, а тялото му е разчленено на четири части. Главата му, напоена с катран, е изложена на Лондон Бридж, а крайниците му са изпратени в Нюкасъл, Беруик, Стърлинг и Пърт. Днес на мястото на екзекуцията до болницата „Сейнт Бартоломю“ има паметна плоча, където почитатели оставят цветя в негова памет.