Уилям С. Бъроуз е роден на 5 февруари 1914 г. в заможно семейство от Сейнт Луис. Още в ранна възраст започва да пише есета и дневници, а след като заминава да учи в Харвард, попада в средите на наркозависимите – тема, която по-късно доминира в творчеството му. Първият му роман „А хипопотамите се сварили в басейна си“ е създаден съвместно с Джак Керуак, докато и двамата живеят с Алън Гинсбърг. По-късно издава самостоятелния „Дрога“, в който чрез сатира и черен хумор пресъздава света на дрогата и социалните му последици.

С третия си роман „Голият обяд“ Бъроуз се превръща в емблема на постмодернизма. Произведението е изградено върху остра критика на моралните, политическите и икономическите канони на американското общество. То продължава да се смята за едно от най-провокативните и влиятелни книги на XX век. Авторът пише общо 18 романа и новели, 6 сборника с разкази и 4 сборника с есета. Творчеството му оказва огромно влияние върху музиката, киното и контракултурата.

Личният му живот е изпълнен с драматизъм. От втория му брак с Джоан Волмър се ражда синът му, но бракът завършва трагично – Бъроуз прострелва Джоан в главата, докато се опитва да повтори сцената с ябълката от „Вилхелм Тел“ в нетрезво състояние. Той дълго пази в тайна бисексуалността си, а по-късно открито заявява хомосексуалността си и редовно критикува хомофобията в творбите си.

Уилям Бъроуз умира от сърдечен удар на 83-годишна възраст в дома си в Лорънс, Канзас. Оставя след себе си не само десетки произведения, но и множество цитати, които продължават да се препрочитат. Един от най-известните му афоризми е: „Бъди справедлив, а ако не можеш да бъдеш справедлив, бъди своеволен.“ С думите на режисьора Джон Уотърс, Бъроуз е „първият човек, станал известен с неща, които по принцип се прикриват“.