Уилям Блейк е роден на 28 ноември 1757 г. в Лондон. Още от младежките си години се посвещава на изкуството на гравюрата и рисуването, а по-късно учи в Кралската академия. За съвременниците си той е преди всичко художник и гравьор, но днес е смятан за една от водещите фигури на британския романтизъм. Творчеството му обхваща поезия, живопис и философия, съчетани по уникален начин.

Характерен за Блейк е стремежът да обединява текст и образ. Неговите илюстровани книги превръщат стиховете и рисунките в равностойни части от едно цяло. Най-известният му сборник „Песни на невинността и опита“ (1794) противопоставя детската чистота на суровата действителност. В него се намират и едни от най-разпознаваемите му стихотворения – „Агнето“ и „Тигърът“.

Блейк живее в епоха на революции и радикални промени. Той оспорва установените политически и религиозни норми, защитава индивидуалната свобода и въображението. Създава собствена митология с измислени фигури, развита в пророчески книги като „The Marriage of Heaven and Hell“, „The Book of Urizen“ и „Jerusalem“.

Макар че приживе остава почти непознат, през XX век влиянието му се разпростира далеч отвъд литературата. Неговите идеи вдъхновяват поети, писатели и музиканти като Алън Гинсбърг и Боб Дилън. Близо две столетия след смъртта му, Уилям Блейк е сред авторите с неоспоримо присъствие в световната култура.