Повдигнатото обвинение срещу петимата непълнолетни е за квалифицирано убийство, извършено по особено мъчителен начин, с особена жестокост, по хулигански подбуди и подбуди, свързани със сексуалната ориентация. То предвижда най-тежкото наказание в българското законодателство – доживотен затвор без замяна. За да бъде постановена осъдителна присъда, прокуратурата трябва да докаже не само настъпилата смърт и причинната връзка с конкретни действия, но и че извършителите са действали с умисъл за умъртвяване, а не само с намерение да нанесат телесна повреда, довела до смърт по непредпазливост. Разграничението между тези две престъпления се прави чрез анализ на средствата, силата, броя и насочеността на ударите, механизма на смъртта и поведението на дееца преди, по време и след деянието.

По отношение на непълнолетните, законът изисква те да са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Преценката се основава на съдебно-психологична и психиатрична експертиза. Ако тази способност липсва, те не носят наказателна отговорност. Ако е налице, се прилагат специални правила за замяна и редуциране на наказанията: за 14–16-годишните доживотният затвор се заменя с лишаване от свобода от 3 до 10 години, а за 16–18-годишните – от 5 до 12 години.

При петима обвиняеми индивидуалната отговорност се определя според характера и степента на участие. Физическите извършители, подбудителите и помагачите носят отговорност, но самото качество не предопределя по-тежко наказание. Присъстващите и снимащите могат да бъдат санкционирани, ако се докаже, че са осъзнавали непосредствената опасност за живота на пострадалия, не са били изложени на риск и въпреки това не са оказали помощ.

Отегчаващите отговорността обстоятелства, като унижаване и изтезание, не водят до по-тежка правна квалификация, а до по-висок размер на наказанието в предвидените рамки. Предварителната организация придобива значение, ако е целяла умишлено умъртвяване – тогава става дума за предумишлено убийство. Разобличаването на престъпление е работа на прокуратурата, а саморазправата може сама по себе си да е престъпление.

Непълнолетен осъден може да излезе условно предсрочно след изтърпяване на една трета от наказанието, ако се докаже, че се е поправил. Целта на наказанието при децата е превъзпитание и подготовка за общественополезен труд, не възмездие. Именно затова законът ограничава публичността на процесите срещу непълнолетни, а Европейският съд по правата на човека е извел принципа, че справедливият процес има предимство пред публичността.

Адв. Петкова подчертава, че до влизане в сила на присъдата обвиняемите не са „убийци“ и презумпцията за невиновност не се отменя от общественото възмущение. Най-опасното в този казус е залепването на етикети като „убиец“, „садист“, „изверг“, защото това определя цялата бъдеща идентичност на детето чрез най-тежкото действие, в което е обвинено. Детското правосъдие цели реинтеграция и поемане на конструктивна роля в обществото. Това не означава забрава, а разбиране на стореното, понасяне на последиците и психологическа подкрепа, така че човекът да не представлява опасност в бъдеще. Трите цели – отговорност, защита на обществото и промяна на извършителя – трябва да бъдат преследвани едновременно, без една да се жертва за друга.