В основата на повдигнатото обвинение е квалифицирано убийство – престъпление, за което законът предвижда най-тежките наказания, включително доживотен затвор без замяна. За да бъде постановена осъдителна присъда, прокуратурата трябва да докаже не само настъпилата смърт, но и умисъл за умъртвяване, действия с особена жестокост, по особено мъчителен начин, по хулигански подбуди и подбуди, свързани със сексуалната ориентация. Ключово е разграничението между умишлено убийство и причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлена телесна повреда – то се прави чрез анализ на средствата, силата, броя удари, засегнатите органи и поведението на извършителя.

Що се отнася до непълнолетните обвиняеми, общото правило е, че те носят наказателна отговорност само ако са могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си. Това се установява със съдебно-психологична и психиатрична експертиза. При доказана вменяемост законът предвижда специални правила за замяна и редуциране на наказанията в зависимост от възрастта – за 14–16-годишните доживотният затвор се заменя с лишаване от свобода от 3 до 10 години, а за 16–18-годишните – от 5 до 12 години.

Индивидуалната отговорност при съучастие се определя според характера и степента на участие на всеки. Физическите извършители, подбудителите и помагачите носят отговорност, но самото качество не предопределя по-тежко наказание. Присъстващите и снимащите могат да бъдат санкционирани само ако се докаже, че са осъзнавали непосредствената опасност за живота на пострадалия и не са оказали помощ при липса на риск за себе си.

Отегчаващите обстоятелства като унижаване и изтезание не променят правната квалификация, но водят до по-висок размер на наказанието в предвидените рамки. Причинно-следствената връзка между побоя и смъртта се установява по съвкупност от доказателства – механизъм на настъпване на смъртта, външни фактори, поведение на дееца. Ако се докаже предварителен умисъл за убийство, отговорността е за предумишлено убийство. Разликата между разобличаване и саморазправа е принципна – единствено прокуратурата и съдът имат правомощия да преследват и наказват.

Непълнолетните осъдени могат да бъдат предсрочно освободени след изтърпяване на една трета от наказанието, при доказано поправяне. Целта на наказанието според законодателя е превъзпитание и подготовка за обществено полезен труд, а не възмездие. Процесите срещу непълнолетни са с ограничена публичност, като Европейският съд по правата на човека е постановявал, че справедливият процес има предимство пред публичността.

Адвокат Петкова акцентира върху опасността от етикетизиране – наричайки обвиняемите „убийци“ или „изверги“, обществото определя идентичността им чрез най-тежкото действие, в което са обвинени, преди произнасянето на съда. Презумпцията за невиновност остава в сила до влизане на присъдата. Дългосрочната цел трябва да бъде три едновременни процеса: поемане на отговорност, защита на обществото и реална промяна на извършителя, за да не се превърне той в постоянна опасност след изтърпяване на наказанието.