На 23 октомври 1998 г. израелският министър-председател Бенямин Нетаняху и палестинският лидер Ясер Арафат подписват в Белия дом меморандум, известен като сделката „земя срещу мир“. Той е резултат от преговорите в Уай Ривър, Мериленд, организирани от САЩ. Документът предвижда допълнително израелско изтегляне от части на Западния бряг, мерки срещу насилието и възобновяване на преговорите за окончателен статут.

Президентът Бил Клинтън открива срещата на 15 октомври и се връща на мястото поне шест пъти, за да притисне Нетаняху и Арафат да финализират споразумението. В последен опит да бъдат преодолени оставащите пречки той привлича крал Хусеин, който в миналото е спомагал за облекчаване на напрежението между двамата. В последния ден преговорите почти пропадат. Нетаняху иска Клинтън да освободи Джонатан Полард – американски офицер от военноморското разузнаване, който излежава доживотна присъда от 1985 г. за предоставяне на класифицирана информация на Израел. Възниква ожесточено несъгласие: Нетаняху твърди, че Клинтън е обещал освобождаване, а Клинтън – че е обещал само преразглеждане на случая. Според съобщенията директорът на ЦРУ Джордж Тенет е заплашил да подаде оставка, ако Полард бъде освободен.

В крайна сметка Нетаняху и председателят на ООП Ясер Арафат подписват споразумението в Белия дом, а Клинтън е официален свидетел. Документът е опит да се приложат договореностите от Осло. Впоследствие изпълнението се забавя и преговорите не водят до окончателно израелско-палестинско мирно споразумение.

Тайните израелско-палестински преговори в Осло започват през 1992 г., а основното споразумение от мирния процес е подписано на 13 септември 1993 г. във Вашингтон. Израел е представляван от министър-председателя Ицхак Рабин, а палестинската страна – от Организацията за освобождение на Палестина, чийто лидер е Арафат. Ръкостискането между Рабин и Арафат в Белия дом при Клинтън се превръща в един от най-разпознаваемите символи на близкоизточния мирен процес.

Декларацията за принципите на временните споразумения за самоуправление, известна като първото споразумение от Осло, поставя рамка за ограничено палестинско самоуправление в Западния бряг и ивицата Газа. Предвиден е преходен период до пет години, през който трябва да бъдат договорени въпросите за окончателния статут: граници, Йерусалим, палестински бежанци, израелски селища и сигурност. В текста се казва, че целта е да се сложи край на десетилетия конфронтация и конфликт и да се изгради мирно съжителство между двете страни. Формулата „земя срещу мир“ е свързана с по-широката дипломатическа рамка на резолюции 242 и 338 на Съвета за сигурност на ООН.