Тюленово и неговите тюлени: история на едно изчезване
Въпросът дали в Тюленово наистина е имало тюлени вълнува всеки посетител на живописните скали. Отговорът е категоричен – да, но днес те са само спомен. Някогашните колонии от средиземноморски тюлени монаси са обитавали този бряг, а името на селото е доказателство за това.
Първоначално селището се е наричало Калъч кьой („Село на сабята“) и е било населено с гагаузи и преселници от Котленско. През 1942 година е преименувано на Тюленово заради постоянните колонии от тюлени монаси, които намирали идеални условия в скалните ниши и подводни пещери.
Според местните предания и исторически сведения, тюлените са се появили по тези брегове по два възможни начина. Едната версия е, че цар Фердинанд ги довежда от Северно море между 1900 и 1914 година. Друга, по-популярна легенда, разказва, че румънската кралица Мария е отглеждала двойка тюлени в двореца си в Балчик и по-късно ги е пуснала на свобода. Те мигрирали на север и се заселили край Калъч кьой.
В най-добрите години популацията по българското Черноморие е била около 100 екземпляра – от Тюленово до нос Калиакра, Маслен нос и Резово. Последният жив тюлен е забелязан през 1954 година, а през 1978 година изследователи откриват останките на последния тюлен монах в Тюленовата пещера.
Причините за изчезването са комплексни. Рибарите са ги преследвали, защото са късали мрежите им и са изяждали улова. Шумът от моторни лодки, туризмът и индустриализацията са нарушили спокойствието на плашливите животни. Замърсяването и климатичните промени също са допринесли за разрушаването на местообитанията им.
Днес тюлени вече няма, но туристите могат да видят делфини, които играят край скалите и Скалния мост – местност, която предстои да бъде обявена за природна забележителност.